В Родопите от край до край по склоновете на планината може да чуете най-различни легенди за Орфей. Дали ще отидете в „Дяволското гърло“, за да чуете тъжната история на героя как не е успял да измъкне любимата си от царството на Хадес, или пък ще се разходите из Дяволската пътека, където ще видите дървото на момъка, където е стоял и свирил на своята лира толкова много време, че чак дървото е приело формата на лирата му, никога няма да се наситите напълно на историите, които местните могат да ви разкажат за него.

Има едно нещо, което обаче отличава всички тези места от светилището, намиращо се на 200 м. от  с. Татул – именно тук, в източната част на Родопите, се смята, че са положени тленните останки на Орфей.

За да стигнем до скално-култовия комплекс, минахме през Момчилград, който се намира на 15 км от него. Към гроба на Орфей води една добре поддържана каменна пътека, като обаче още на входа й има охрана, от която трябва да си закупите билет за вход: за деца и студенти билетът е 2 лв., докато за възрастни е 4 лв. Не се притеснявайте за колата си – паркингът отпред е безплатен. Разходката до самото светилище е не повече от десетина минути, като както казахме – пътеката е много благоприятна.

Местното население нарича древнотракийското светилище „Каябъшъ“, което в превод означава „каменна глава“. Както може би се досещате, наречен е така заради формата, която има. Той наподобява саркофаг с форма на пресечена пирамида и няма аналог на територията на страната ни. Според археолози и изследователи светилището Татул е най-добре запазеният изсечен от човешка ръка в монолитна скала храмов комплекс в България, датиращ от края на V хил. пр. Хр.

Около самата скална пирамида видяхме няколко глинени олтара, на които в миналото са извършвани жертвоприношения. Заради огромния брой накити, украшения и глинени съдове, открити при разкопки в района, първоначално археолозите са смятали, че на това място някога се е издигала крепост.

Смята се, че светилището в Татул потъва в забрава около XIII век, докато през 1933 г. Никола Иванов не започва разкопки там. Дотогава две трети от него са разрушени от опожарявания от преминаващи през земите племена и земетресения.

Според легенди Орфей е погребан именно на този хълм от майка си след като е бил разкъсан от меандрите на бог Дионис. Докато полагала останките на сина си, майка му прошепнала: Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”

От този хълм се отваря гледка към необятните Родопи – родното място на героя. Дори и след смъртта си Орфей е трябвало да остане посредник между хората и боговете.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *