Златен пясък, осребрен от миди и рапани, китни места за хранене и много история – така можем да опишем един от най-старите градове в Европа. Въздухът там е различен, а двете части на града се движат със свой собствен ритъм.

Стар град, Несебър

С всяка една стъпка по паветата на Стария град, може да се усети как те са запазили близо 3200 – годишния дух на миналото – от начина, по който те кара да се движиш, до емоциите, които провокира в теб. Пълна противоположност е енергията на  Новия град – там времето тече по-динамично, повлияно от намиращия се в непосредствена близост най-голям курорт в страната ни – Слънчев бряг.

Ето защо, когато го посетихме, си оставихме на разположение една седмица, в която да се опитаме да извлечем максимално от всичко, което някогашната гръцка колония може да предложи на своите посетители.

Стар град

Като разделителна линия между двете части на града служи тесен провлак, а приемствеността между Стария с Новия град е символизирана от двете мелници. Тази, която е разположена на самия провлак е туристическата атракция, с която нито един посетител на Несебър не пропуска да си направи снимка. Е, ние също не пропуснахме:

Тази мелница е сложена чисто и просто като атракция за тях и никога не е изпълнявала функцията на действаща мелница. За разлика от другата, разположена само на няколко метра от нея в Новия град. Тази втора мелница някога е била действаща, а днес е вградена в архитектурата на хотел.

Докато вървяхме по протежението на провлака видяхме и статуята на Рибаря, държащ в ръцете си кръст – именно това е повелителят и защитникът на града.

Статуята на Рибаря
Статуята на Рибаря

Първоначално в миналото Несебър е бил гръцка колония и е носил името Месембрия. Смята се, че градът е кръстен на основателя си в Древността – Мелса и е бил важен търговски град с 2 пристанища – северно и южно, при които и днес могат да се видят останки от древни лодки. Основното препитание на местното население е била обработката на метал, като около 440 г. пр.н.е градът започва да сече свои собствени монети.

Южно пристанище, Несебър
Южно пристанище, Несебър

С годините Месембрия се превръща в крепостен град със свой театър, училища и църкви. Днес в Стария град броят на църквите е 13, като една от тях – църквата „Св. Стефан“ е преустроена в музей.

Тук е моментът да споменем, че поради нелюбезното отношение от страна на персонала в Археологическия музей, не влязохме в нито един от двата обекта и решихме, че няма да си вземем печат за книжките със 100 национални туристически обекта.

Църква „Христос Пантократор“
Църква „Св. Стефан“

Месембрия става част от българската държава едва през 812 г. при управлението на хан Крум. Именно това е и периодът, когато получава сегашното си име – Несебър.

Заради културното и историческото си значение Старият град е включен в списъка за Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а цялата му територия е обявена за архитектурен и археологически резерват.

За щастие, имахме късмета да сме в Несебър по време на празника на града. От общината се бяха постарали да го отбележат подобаващо, като имаше няколко изпълнители и разбира се, за завършек – заря.

Седемте дни бяха абсолютно достатъчни да запомним почти всяка уличка от Стария град заедно с част от неговите забележителности като останките от крепостта „Месембрия“ и античния театър, където в деня на града имаше представления и хората можеха свободно да седнат и да им се насладят.

Крепост „Месембрия“
Античен театър, Несебър

Само една от вечерите решихме да хапнем в ресторант в Стария град и за целта избрахме ресторант „Зорница“, който е с много приятна тераса и красива гледка към морето. Ако успеете да дойдете малко преди залеза, вечерята ви става още по-романтична и запомняща се.

Гледка от ресторант „Зорница“

Няма как обаче да пропуснем да ви споменем за едно много сладко изкушение, което не бива да пропускате по време на почивката ви в Несебър – а именно Сладоледен салон „Клио“, в който ще откриете над 40 вида сладолед в най-различни форми, поднесени с приятелско отношение. За нас това е най-голямото „бижу“ на Несебър, което си струваше да открием. (Прочетете повече за Салона ТУК.)

Сладоледен салон „Клио“

Нов град

В Новия град на Несебър животът тече с малко по-бързи обороти, което отчасти се дължи на факта, че се намира в непосредствена близост до Слънчев бряг. Нямаше как да пропуснем да се качим на едно от онези атракционни влакчета, които свързват града с курорта, като цената на билетите е 4,00 лв. на човек. Разбира се, приключението ни трябваше да е пълно, затова изпробвахме и друг вариант да стигнем до Слънчев бряг – а именно с градския транспорт (цената на билета е 1,50 лв.). Ако трябва да бъдем честни – не ви го препоръчваме, освен ако не искате да се прегръщате с човека до вас и да се държите за него толкова силно (просто защото няма къде другаде да се хванете) докато се молите шофьора да кара колкото се може по-бавно, за да не се приземите върху някой непознат.

В Несебър има 2 плажа: северен и южен. Северния плаж използвахме, когато отскачахме до Слънчев бряг. Два са най-комерсиалните морски бара там – Kikki Beach и Bedroom Beach Bar. В деня, в който посетихме Kikki Beach, извадихме късмет, защото имаше гръцко парти, което допринесе за приповдигнатото ни настроение.

Kikki Beach
Bedroom Beach Bar

Заедно с това в близост до Северния плаж има и мини увеселителен парк с няколко въртележки.

През останалите дни ходихме до Южния плаж, където пясъкът е златист и е примесен с мидички и рапани. Водата там е кристално чиста, а бреговете са плитки. Ако тръгнете по протежението на Южния плаж, след около 800 м. ще достигнете до дюните на Несебър, от които се открива красива и изолирана от шума гледка към морето. Разбира се, и тук не прави изключение наличието на водни атракции за посетителите – може да изпробвате както возене на надуваеми съоръжения, така и каране на джетове.

Южен плаж, Несебър

Постарахме се да опитаме от всяко едно от нещата, които Несебър ни предложи и смело можем да кажем, че максимално оползотворихме почивката си.

Успяхме да съчетаем както културно и историческо обогатяване, така и забавленията и атракциите в града. Стигнахме до извода, че колкото повече посещаваме места в родината си, толкова повече опознаваме и самите си. И без да си даваме сметка всяко едно от тях ни променя по малко и оставя следа от себе си в нас.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *