Издигаща се гордо южно над София, като прегръдка, с която защитава хората в града, Витоша има безброй малки и китни местенца, които да предложи за разходка през уикенда. Едно от тези приказни места, обаче, се отличава от останалите с панорамните гледки, които разхождащите се могат да откриват при всяка своя втора стъпка. Именно до там ще ви заведем – панорамна алея „Галунка“.

Панорамна алея „Галунка“ още с името си разкрива това, което ще ви предложи – изключителна приятна и лека разходка в полите на Витоша с гледни, дебнещи ви за всеки ъгъл. Да, обаче, за да се насладите истински на тези гледки, трябва да я изминете или в ранна пролет, или през есента, преди растенията да са се раззеленили и с листата си да закрият гледките. В противен случай, рискувате като нас да се натъкнете само на една от тях. Въпреки това, пътеката си заслужава изминаването.

Първоначалната „мисия“ на алеята е била да свързва двете села – Бистрица и Железница, като пътеката да бъде толкова приятна и лесна за изминаване, че хората да я предпочитат пред асфалтирания път. Дължината й е около 4,3 км и може да се измине в рамките на 2 часа спокоен ход в едната посока. По цялото й продължение има обособени много пейки и беседки, където бихте могли да си направите пикник или просто да седнете и да се насладите на хладината на планината през лятото.

Ние направихме своята разходка, като започнахме от с. Бистрица. Паркирахме колата си до началото на Природен парк „Витоша“, където има обособен паркинг, наляхме си вода от чешмата, следваща пътеката, и със спокоен ход започнахме разходката си. Ако тези 4,3 км са ви уплашили, искаме да ви кажем, че теренът е изключително равен и полегат, пътеката е изчистена, а с приятна компания дори няма да усетите кога сте стигнали до края й. Неслучайно местните я наричат още „пенсионерската пътека“.

Освен панорамните гледки, „Галунка“ обещава да ви запознае с един от вековниците на Витоша – букът, за който се вярва, че излъчва силна енергия, повишаваща нивото на енергия на докосващия го. За съжаление, пътеката към стеблото на бука е свлечена и слизането до него може да се окаже значително хлъзгаво.

По цялата пътека има дървени табели с красиви цитати, кой от кой по-вдъхновяващ, и малки дървени мостчета.

Оказа се, че ние сме пропуснали края на пътеката (който за нас беше Аневата чешма в с. Железница, защото тръгнахме от с. Бистрица), но не съжаляваме, защото 30 минути по-късно стигнахме до една красива поляна, през която минаваше реката. Там е изключително подходящо за пикник заради красивата гледка към Витоша и успокояващото ромолен на водите на Искър.

Тъй като започна да вали лек и разхлаждащ летен дъжд, решихме да поемем обратно към с. Бистрица и да се скрием от хладните капки под гъстата прегръдка на дърветата във Витоша. И нищо друго не би могло да направи неделята ни по-перфектна. Защото, каквото и да си говорим, човек не се нуждае от много – само от разходка природата, летен дъжд, който да приглуши всички лоши мисли, и човек, с когото да сподели красивия момент.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *