На около 3,5 км от едно малко село, скрито в обятията на Западните Родопи – Равногор, се намира една от панорамните площадки на планината, която предлага на своите посетители спираща дъха гледка към язовир Въча и борова гора докъдето погледът ви достига. Това е един от най-леките преходи в местността, подходящ дори и за родители с малки деца.

с. Равногор

Историята на с. Равногор e доста интересна. Според данни местността е населявана още от траките, като свидетелства за това са много открити могили. Първоначално селото се е казвало „Кория“ (в превод – „гора“). Стара легенда, която местните разказват тук е, че по време на османското владичество населението на селото било много упорито и отказвало да приеме чуждата религия, затова го нарекли „Акси Кория“ или в превод – „твърдоглавата гора“.

Около 1987 г. селото започва да се нарича „Асъ Кория“ (или „равна гора“), а сегашното си име получава около 1934 г.

с. Равногор

Пътят за Бековите скали води началото си от края на селото, като няма как да объркате пътя, тъй като до самите скали на няколко места са поставени табели, които да упътват посетителите из местността. Местните хора са изключително любезни и общителни, така че не се стеснявайте да ги попитате за посоката, ако ви се наложи.

Изглед към с. Равногор и начало на екопътеката

Препоръчваме ви да вземете със себе си по едно шише вода, тъй като по пътя има една чешма, но в горещите месеци понякога пресъхва. Времето беше благосклонно към нас, когато посетихме мястото, и нито печеше слънце, нито валеше дъжд. Но в слънчевите дни, ви препоръчваме да си носите и шапка с козирка.

Каменна чешма

Около 500 метра след началото на екопътеката пътят ви се разделя на 2: едната табела сочи пътя за Бековите скали, а друга обозначава този за Червената скала. Щом поемете вляво 50 метра по-късно ще достигнете до параклиса „Свети Илия“, където можете да запалите по една свещ. В миналото на това място е имало манастир, който е опожарен по време на османското владичество, а днес ежегодно се организира голям събор за почитане паметта на светеца навръх Илинден.

От параклиса продължихме по екопътеката, която да ни отведе  до Бековите скали. От двете страни по цялата пътека бяха засадени само картофи.

Първото нещо, което виждате щом стигнете крайната цел, са няколко борови дръвчета, които закриват спиращата дъха гледка. Но минете ли ги – гарантираме ви, че ще останете поразени и ще са ви нужни няколко минути, в които да възприемете това, което очите ви виждат.

Гледка към язовир Въча
Гледка към язовир Въча

На скалите има изграден заслон, на който можете да поседнете и да се наслаждавате на гледката. Те са и частично обезопасени от парапет, като освен заслона, има и няколко пейки с гледка към язовир Въча.

Гледка към язовир Въча
Гледка към язовир Въча

Извадихме по един сандвич и вдишвахме колко се може повече въздуха, смятан за най-чистия на територията на страната ни, все едно се опитвахме да запазим част от него в себе си и да я вземем у дома. Поседяхме около половин час и поехме по обратния път, който отново преминава през с. Равногор.

Общата продължителност на разходката до Бековите скали е около 1 час в едната посока (в зависимост от темпото ви на ходене), а денивелацията е около 150 м. Но като цяло маршрутът е доста приятен и смеем да твърдим – дори лек.

Именно тук – в с. Равногор – си взехме „Чао!“ с Родопите и си тръгнахме още по-заредени от всякога, готови да посрещнем предизвикателствата на новата седмица.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *