Една балканска рекичка минува отсам селото и като достига до един бряг, хвърля се с шум е една ужасна пропаст. От три места тя е заградена от стени и зъбери; от изток е тесен отвор, който реката продължава пътуването си през награмадени скали и балвани, напали или свлечени от върховете.“ – из „Мала Стара планина“, Иван Вазов

река Скакля

Някои хора твърдят, че това е мястото, където се заражда идеята за един от най-емблематичните герои на Вазов от едноименни разказ – Дядо Йоцо. Според други, старецът „наблюдава“ строежа на железниците няколко километра по-надолу по Искърското дефиле. И въпреки всичките истории, всички сме единодушни що се отнася до красотата на природата, която Вазовата екопътека ще ви предложи. Затова нека започваме.

Има два маршрута, по които да започнете своята разходка: единият е от гара Бов, а другият от с. Заселе, като ние ви препоръчваме да започнете от гара Бов и по-късно ще разберете защо. Тъй като ние пътувахме с влак от София (цената на билета е 3 лв., а продължителността около 50 мин.), се наложи да повървим до кв. Скакля около 1 км и половина – време, което оползотворихме в това да закусим, за да имаме време за предстоящото изкачване. Но, ако сте с кола, може да си спестите вървенето и да я паркирате в началото на екопътеката на малък паркинг.

Разклонът за Вазовата екопътека
река Скакля

Още докато минавате през Скакля може да чуете разбиващите се води на реката, а не след дълго ще започнете да се удивявате от първия малък водопад, който ще видите. Над него има изграден дървен мост, а преминете ли го, вдясно ще видите една много малка пещера, която се нарича „Козя пещера.“ До тук преходът е много лек, като постепенно започва изкачване. Има маркировка, както и самата пътека е добре обособена, така че няма как да се объркате.

Дървен мост при река Скакля

След това първо изкачване ще достигнете до първата панорамна гледка на екопътеката, откъдето ще може да видите както кв. Скакля, така и мястото, откъдето за първи път по пътеката се появява и един от най-високите водопади в страната ни, наречен също Скакля. Именно там на върха е и краят или началото на вашата разходка (зависи откъде започнете). Посъветвахме ви да започнете от Бов, за да имате сили в началото за изкачването и в края на разходката да имате път само надолу. Нека разстоянието не ви плаши, защото гледката от край до край си заслужава.

Панорамна гледка към Бов
Водопад Скакля

След като се насладите на красотата на първата панорамна площадка, маршрутът отново става сравнително полегат и приятен. Около 600 м. вървене ви делят от това да стигнете до самия водопад и да се налюбувате на тишината и спокойствието на мястото. Важно е да се отбележи, че реката, която го захранва, е малка и често в горещите месеци водопадът пресъхва. Затова ви препоръчваме да направите разходката си по екопътеката през пролетта или есента, за да се убедите сами откъде идва Вазовото вдъхновение.

Пътеката продължава през самия водопад по продължение на скалите и до тук беше всъщност лесната част от маршрута. За да стигнете до върха на скалите, откъдето ще видите железниците на гара Бов, ви предстои изкачване с продължителност около 40 мин., като, разбира се, това зависи от темпото, с което се движите. През по-голямата част от маршрута нагоре има стъпала с парапет, с които да си помагате.

Водопад Скакля

С всяка една измината стъпка усещате как дробовете ви се пълнят с чист планински въздух, а красотата на природата ви дебне след всяко едно стъпало, което изкачите, докато не стигнете до втората панорамна гледка на екопътеката. Стигнете ли до тук – то сте преполовили разстоянието, което ви остава до върха. Храна и вода може да си закупите чак, когато стихнете до с. Заселе, затова е хубаво да си подготвите предварително за изпът.

Панорамна гледка

Следващата панорамна гледка ви открива железниците на гара Бов. Ние бяхме късметлии, защото тъкмо се качихме и поспряхме за почивка, когато отдолу замина влакът за Варна и видяхме как мечтата на героя Дядо Йоцо вече е факт.

Панорамна гледка към Бов

След около 200 метра изкачване вече сте достигнали крайната точка – мястото, откъдето балканската рекичка „се хвърля с шум е ужасната пропаст“. Дори няма да се опитваме да ви обясним колко е красиво и приказно всичко тук, а само ще ви оставим снимка.

Водопад Скакля от върха

Вече сте почти до с. Заселе, където може да отпочинете и хапнете нещо. Но тъй като нас ни заваля лек пролетен дъжд и гонехме разписанието на влака обратно за София, решихме да поемем дългия път обратно към гара Бов. И дори тогава, на фона на свежите капки дъжд, водопадът изглеждаше дори още по-величествен и красив.

Водопад Скакля

Цялата ни разхока беше около 4 часа и половина / 5 с включените почивки и фото паузи. Но с всяка една стъпка по Вазовата екопътека, получаваш отговор на въпроса защо пътеката е кръстена на един от най-известните български автори и защо това място и цялото Искърско дефиле му е служило като вдъхновени за голяма част от творбите му.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *