За Дяволското гърло казват, че е сред най-мистичните пещери не само в България, но и в цял свят. Разположена на 1,5 км от село Триград в самото Триградско ждрело, пещерата обещаваше да ни разкрие чат от своите тайни.

Нестихващото ни любопитство ни караше да искаме да научим още за нея. Ето защо си взехме беседа. Тъкмо бяхме влезли през входа на пещерата, когато грохотът от разбиващата се вода в пещерата ни посрещна и с всяка една стъпка през 150-метровия изкуствено изкопан тунел, ни приканваше да се приближим все повече и повече.

Преди да се спуснем в основната „Бучаща зала“, екскурзоводът ни разказа няколко много интересни истории, които само потвърждават защо пещерата влиза в тази класация.

През 1970 г. двама водолази от Варна – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев правят опит да проучат пещерата и по-точно пътят на реката в нея. За нещастие обаче те намират смъртта си там. Търсейки популярност, много хора разказват, че телата им завинаги остават в леговището на Дявола. Истината е, че 2 седмици по-късно те биват намерени в другия край на реката.

По-късно група учени решават да пуснат жълта боя във водите на реката, за да изчислят каква е нейната дълбочина. Боята излиза в другия край на реката след около час и половина, без да се е разтворила. По техни изчисления спрямо изминалото време и скоростта на водата – подземната вода изминава около 40 км, докато излезе от другия край.

Дяволското гърло предизвика интереса и на National Geographic, които решават да направят филм за пещерата. За да изследват пътят на реката, от екипа пускат камера във водите й: в един момент камерата спира да записва, и когато излиза от другия край на реката, екипът на National Geographic установява, че няма нито поражения, нито технически предпоставки, поради които камерата е спряла да записва.

Разбира се, няма как да пропуснем да ви споделим и легендата за Орфей, според която именно това е входът към Подземното царство на бога Хадес. Орфей слязъл и помолил бога да върне любимата му Евридика обратно в света на живите. Хадес се съгласил при условие, че Орфей не бива да се обръща, за да провери дали любимата му го следва докато не излезе от царството му. Но в един момент момъкът спрял да чува стъпките й зад себе си и се изкушил: обърнал се и душата на любимата му завинаги останали в царството на Хадес.

„Бучащата зала“

Самата пещера се появява в следствие от срутване на земни пластове заради преминаващата през нея река. Водата на реката пада от височина 42 м., което я прави най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Притръпнали от вълнение, най-накрая стигнахме до „Бучаща зала“, която е втората по големина подземна галерия в България. Щом слезете  в нея първото нещо, което ще видите е една малка зала, като на входа й ви посреща Орфей. В нея едната от нас пусна монетка за щастие в малко кладенче, а другата залепи своята на стената, пожелавайки си нещо.

По пътя към изхода от пещерата минахме и покрай друго място, свързано с Орфей. Казват, че сълзите на Орфей по изгубената му изгора все още се стичат в пещерата, а мястото, където това се случва наричат „Изворите на Орфей“. Водата е смятана за лековита, затова много хора ги докосват, докато споделят наум желанията си с момъка.

„Изворите на Орфей“

От тук ясно може да се види защо пещерата носи точно това име. Някои казват, че Дяволите, изобразени по стените на пещерата са няколко: един – на най-голямата скала, а другият при мястото, където водата „пада в пещерата“. Истината е, че с малко повече въображение, може да откриете дори и три дявола.

Изходите от пещерата са два: единият включва изкачване на 298 стъпала, обезопасени с парапет (или това се равнява на 22-етажен блок) и три панорамни площадки за почивка, а тези от посетителите, които смятат, че не биха могли да се справят с изкачването, могат да се върнат през главния вход на пещерата.

Ако изберете втория вариант обаче, ви гарантираме, че ще изпуснете една страхотна гледка, която се открива пред вас още щом изкачите и последното стъпало на дяволската пещера. Защото именно от там се вижда спокойната река преди да се разбие в пещерата и да поеме по неизвестните й подземни пътища към Ада.

Друг плюс да изберете да изкачите стъпалата са местните хора, които с усмивка са готови да ви дадат да опитате от местния мед на изхода на пещерата. Бяха толкова любезни, че просто нямаше как да не си купим по 1 буркан!

От тук ви очакват около 5 минутки път, за да се върнете отново обратно пред входа на пещерата пеша. Ако сте пропуснали да се качите на алпийския тролей в началото на вашата обиколка, то сега е моментът да го направите. И двете се спуснахме, като цената на човек е 5 лв., а височината, от която се спускате е 100 м., така че няма от какво да ви е страх.

Именно това е търсеният завършек, който направи посещението ни в Царството на Ада незабравимо.

П.С. Не забравяйте да си вземете книжките за печати!

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *