Поредното място, към което решихме да се отправим през уикенда е един изключителен български град, намиращ се в полите на Пирин планина. Характерен с производството на много, много хубави вина, а също и със зашеметяващи гледки, Мелник се отличава от останалите български градове с това, че е най-малкият по големина в страната. Грабвайте по една чаша вино, защото в следващите няколко реда ще ви разходим из китните улички на меката на “божественото питие“.

Този път не бяхме правили предварително проучване къде и какво трябва да видим и посетим, а просто поехме по своя път с надеждата, че на място ще се ориентираме. Така и стана, пристигнахме рано сутринта в града, който все още спеше, беше спокоен и красив… Нямахме план за действие, просто паркирахме колата на главната улица и тръгнахме да кръстосваме улиците.

По пътя си видяхме възхитителни къщи и много цветя, а градът сякаш носеше една много фина нотка на романтика, едно нежно усещане за спокойствие и наслада. Дали защото все още нямаше хора по улиците, но сякаш времето беше спряло…

Първото място, покрай което минахме, беше Музеят на виното. Към него имаше семеен хотел, в който може да се пренощува. Разбира се, в музея дегустирахме вина от различни сортове грозде. Ако сте любители на виното, то непременно не трябва да изпускате този шанс.

После продължихме нагоре по уличката и следващото място, на което се спряхме, беше църквата “Антоний Велики“. Въпреки малките си размери, светото място е много красиво и приветливо, а също и носи дълга история.

Отецът ни посрещна радостно и ни вкара през една много ниска и тясна вратичка. От църквата можеше да се излезе и през друг изход, който ни изкарваше от другата страна, при един ароматен трендафил. В двора имаше посадени макове, а за тях се казва, че когато се загледаш в средата на цветето, можеш да видиш християнския кръст.

Когато продължите нагоре след църквата, пред вас ще се открие внушителна гледка към мелнишките пирамиди… изключителна красота. След като се наснимахме хубавичко, продължихме разходката си.

По пътя си ще видите табелки, които показват посоката за къщата на Митко Шестака. Ако сте гледали риалити формата “Фермата“, ще знаете добре кой е чичо Митко. Е, той също има една огромна изба, в която предлага дегустация и разходка, а също така може и да отседнете в една от неговите къщи за гости. Ние видяхме Шестака, но не посетихме избата му – само го поздравихме и продължихме напред.

Известни къщи, които могат да се видят, са Кордопуловата къща, Болярската къща, Паскалевата къща, Пашовата и Куртевата къща. В града има още няколко църквички – “Св. Николай Чудотворец“, “Св. св. Петър и Павел“ и “Св. Йоан Предтеча“.

На входа на града видяхме също и паметника на Яне Сандански, който е изграден още през 1972 г.

Някъде към обяд се върнахме към центъра на града, който вече беше оживен. От механите и заведенията за хранене се носеше българска народна музика, а местните бяха много дружелюбни и усмихнати. Атмосферата беше празнична, народна, приятна. Навсякъде по главната улица се продават сувенири и различни вина.

Мелничани имат много голямо чувство за хумор, а доказателство за това са множеството табели със странни надписи, които виждахме навсякъде.

Е, като всяко нещо в този живот, и това си имаше своя край. След като направихме една хубава разходка из града, множество снимки, опитахме различни вина и хапнахме в едно от заведенията, вече стана време да поемаме към вкъщи. Впечатлени сме от красотата на град Мелник и непременно, бихме отишли отново, а ако вие все още не сте го направили, възползвайте се от почивните дни, няма да съжалявате.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *