Родопа планина, необятна, внушителна, дръзка и красива.

В този блог ще ви отведем на приключение по един от най-екстремните маршрути в Родопите, там, където страхът, адреналинът и вдъхновението се преплитат.

„Надежда тука всяка оставете, вие, що пристъпвате тук“

С този надпис гостоприемни родопчани ви приветстват с „добре дошли“. Е, това е началото на „Дяволската пътека“.

Пътеката има два входа: единият е от страната на село Борино, а другият е откъм Буйновското ждрело. Ние стартирахме нашия преход откъм първия вход – село Борино.

Пътеката ще ви предложи уникални гледки, ще се изкачвате и слизате по изключително стръмни стълби и пътеки, ще прескачате паднали дървета, ще се катерите по скалисти местности и ще преминете през „Дяволския мост“. И всичко това за около 6 – 7 часа преход.

Пътеката се състои от два кръга  – „Малък кръг“, който е дълъг 4 км. и „Голям кръг“ – с дължина 10 км.

Нашето приключение започна в 11:00 часа, не знаехме какво ни очаква, но поехме по пътеката с голямо любопитство. В началото се движехме успоредно с река Чатак дере.

Първата ни спирка беше при едно легендарно дърво – „Златната върба“ или още наричано „Дървото на късмета“. До него има табло с легенда, разказваща как в миналото местен мъж открил в корените на дървото 157 златни куруша.

Срещу дървото се намира първият дървен мост от екопътеката, който пресякохме.

До това място приключихме с приятната разходка и започна същинското изкачване. Препоръчваме ви да бъдете с подходяща планинска екипировка и удобни обувки!

По пътя си видяхме дъждовник, лилава гъба и много интересна растителност, характерна за Родопите. По пътеката ще видите и едно синьо – виолетово цвете – цветето на Орфей, късането на което е забранено. Според легендата цветето расте на местата, където са падали капки кръв от разкъсването на тялото на Орфей.

Дъждовник

Орфеево цвете

През целия поход усещахме аромата на гора и свежест. Качвахме се и слизахме по множество стръмни дървени стълби, минавахме през безброй дървени мостчета, поточета, бентове и водопади. А величествените и високи скали сякаш ни прегръщаха от всички страни…

Преминахме по „Дяволския мост“, за който можем да кажем, че е един от първите опасни, но и доста красиви участъци от прехода.

„Дяволски мост“

Бихме казали, че най-трудната част от прехода е последната, която представлява тясна пътека с много голяма денивелация. Както се казва „Е тогава ще ви се утели волът!“. Точно там преминахме покрай „Скалния остров“, представляващ една тясна площадка върху скала, от която се разкрива страхотна гледка към Буйновското ждрело. Не сме сигурни до колко умората на този етап ни позволи да се насладим на тази гледка, но беше приятно да осъзнаеш, че се намираш на скален остров. 😊

С треперещи крака, изключително голяма доза адреналин и умрели от глад, в 17:00 часа бяхме достигнали до крайната цел – заслонът на билото с гледка към „Орловото око“ и „Буйновското ждрело“. При заслона има обособени дървени маси и пейки, където можете да похапнете, да починете и да съберете сили за спускане, наслаждавайки се на красивата гледка. Това е най-високата точка ,на която се изкачихме – 1356 м. н.в., Нарича се „билото Тепе баир“. Най ниската точка, през която минахме е 945 м. н.в.

Гледка от билото „Тепе баир“

Навръщане видяхме известното „Орфеево дърво“, чиято форма наподобява лира.

Орфеево дърво

Ако наистина обичате природата и имате нужда от адреналин, грабвайте раниците и поемайте по дяволски доброто приключение.

От нас приятно катерене и до нови срещи! 😊

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *