Днес, скъпи пътешественици, ще пътуваме дълго, за да стигнем до едно уникално място, където смартфоните не са жизнено важни, времето е спряло, а усмивките… не слизат от лицата на хората…

Днес ще пътуваме заедно до острова на подправките, щастието и красивите плажове.

Плаж Нунгви

Забележителният архипелаг Занзибар е полуавтономна част на Танзания и се намира на източното крайбрежие на Африка. Обвит в прегръдката на Индийския океан, архипелагът се състои от два основни острова – Унгуджа (Занзибар) и Пемба. Столица на основния, именно и този, на който ние бяхме отседнали (Унгуджа), е Занзибар Сити.

Островът предлага едни от най-красивите плажове в света. Приливите и отливите обрисуват впечатляващи форми от кораловите рифове, а по бреговете е препълнено с малки басейни с морски звезди, миди, рапани, анемони и още куп интересни морски създания.

Най-подходящото време за посещение на острова са месеците януари и февруари, като този период се води техния летен и сух сезон, а след това започва дъждовният период. Ние пътувахме в средата на февруари, като уловихме страхотно време, защото само първия ден росеше лек дъждец, а през останалите 7 дни грееше жарко слънце.

Мрачен ден на острова

След много дълъг 10-часов полет, с непрестанна турболенция, силно главоболие и една спирка за зареждане на гориво на летището в Асуан, пристигнахме на красивия остров Занзибар. Летището е много малко и се намира на близо 5 км. от столицата. За да останете на острова, обаче, е необходимо да притежавате виза, която може да извадите или на самото летище, или да си я подготвите предварително, както ние бяхме постъпили. За тази цел ни съдейства агенцията, с която бяхме резервирали самолетните билети, като нашите визи стуваха по 50 долара.

В Занзибар може да използвате долари, издадени от 2009 г. нататък, или тяхната местна валута – шилинги.

След формалностите на летището поехме към хотела с предварително организиран бус, който трябваше да ни превози до там. Превозното средство беше старо и, разбира се, радиото му не работеше, но за сметка на това почти през целия път шофьорът ни учеше на занзибарски песни. Хотелът ни беше доста далеко от летището, кажи-речи на другия край на острова, но за сметка на това в една от най-хубавите местности, дарена с най-добрите плажове на острова – Нунгви.

Мястото, където бяхме отседнали
Нунгви
Smiles beach hotel

Дойде моментът да ви споделим, че първоначалният културен шок е много силен. Ако сте силно емоционални, бъдете подготвени, защото ще се наложи да се докоснете до начин на живот, останал назад с векове… Бедност, мизерия, мръсотия, неприятни миризми, но и усмивки, любезност и топлина. Един изключителен контраст между начина на живот и поведението на местните, защото те нямат материални блага, но са безкрайно щастливи и доволни от своето положение.

Ако искате напълно да се докоснете до местните, е хубаво да научите няколко важни думи на техния местен език – суахили:

  • „Jambo“ – „Здравей!“
  • “Hakuna matata.“ – “Нямай грижи.“ (това е тяхното мото)
  • „Karibu!“ – „Добре дошъл!“
  • „Asante!“ – „Благодаря“

Ако тези думи присъстват в речника ви докато сте в Занзибар, местните ще ви уважават изключително много. Бяхме впечатлени как деца ни ръкомахат и поздравяват усмихнати… В главите ни постоянно кънтяха техните гласчета: „Джамбо, джамбо…“, а по улиците постоянно срещахме местни, които си тананикаха своята традиционна песен: “Hakuna matata“.

Изключително трудно е да се абстрахираш от условията им на живот, но някак тяхното щастие е заразно, започваш да се радваш заедно с тях, спираш да изпитваш съжаление, а напротив, осъзнаваш, че човек може да бъде щастлив и с малките неща, които всъщност са гигантски…

Ето няколко интересни факта, които научихме от местните:

  • те изповядват исляма;
  • мъжете имат право на 4 жени;
  • в миналото островът се е наричал Унгуджа, но по-късно иранците го преименуват на Занзибар;
  • денонощието на острова е разделено на 12 часа ден и 12 часа нощ, поради близостта му до Екватора;
  • островът е известен със своите подправки, като най-често тук се отглеждат карамфил, индийско орехче, канела и черен пипер;
  • местните имат средно между 8 и 10 деца, като твърдят, че за тях това е най-големия дар; в Занзибар не получават пенсии и помощи и поради тази причина след като възрастните спрат да работят децата се грижат за тях;
  • на целия остров има общо 6 светофара;
  • когато някой се катери по палмово дърво, за да бере кокосови орехи, трябва да пее, с цел да сигнализира, че е горе и няма да улучи някой по главата;
  • именно на острова се произвеждат най-голям брой врати за износ из цяла Африка – арабски и индийски стил; вратите са изключителни, като на част от тях поставят големи шипове, тъй като дивите животни из континента често се озовават в населените места и се случва да разбиват вратите; индийският тип врати са закръглени в горната си част, защото според индийците, които силно ценят слона като животно, той трябва спокойно да успява да премине през вратата;
Арабски стил
  • Занзибар е родното място на Фреди Меркюри;
  • островът е дом на застрашени видове като червен колобус, занзибарски леопард, най-старото дърво баобаб в света (650 г.);
  • занзибарските крави са класическа африканска порода с една гърбица, на която пренасят багаж; местните ядът месото от кравите, а от кожата си изработват тарамбуки;
  • островът е топ дестинация за гмуркане и водни спортове заради високата температура на водата, кристалната видимост и липсата на течения;
  • най-кратката война в историята е англозанзибарската, която трае 38 минути;
  • стряскащ е факта, че родилките раждат в къщите си с помощта на местни акушерки, а чак след раждането посещават болница;
  • на острова съществува един много интересен градски транспорт и това е малко камионче, което се нарича “дала, дала“ (от “dollar, dollar“), което е почти открито, а местните се шегуват, че този транспорт не е за срамежливи, тъй като се налага пътниците да стоят едни срещу други;
„‘дала, дала“
  • шофирането е от лявата страна на платното, като шофьорите карат много лудо, но с изненада разбрахме, че рядко стават катастрофи;
  • местните разказват, че на острова няма диви животни и че най-страшното животно е полизаят; изпитват най-голям страх от полицията.

Много бързо и неусетно изтече седмицата, която прекарахме на това красиво място в Източна Африка. Влюбихме се както в дивата природа, така и в усмивките на местните. Научихме се, че когато правиш това, което ти харесва, това се нарича „свобода“. Тук да имаш близалка е много по-ценно от това да имаш ток, защото той така или иначе спира доста често…

“Всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв, ако не иска да бъде убита. Всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. Няма значение дали си лъв или газела: когато слънцето изгрява, започни да бягаш!“

“Родени да тичат“ – Кристофър МакДугъл

Споделете

One Reply to “Занзибар – островът на подправките, щастието и красивите плажове…”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *