Не малко думи са изписани за причудливата красота на гледките, които Искърското дефиле открива за своите посетители. Независимо дали изберете да минете по него с влак, или с кола, спирането на дъха ви е гарантиран, защото очите не могат да поберат всички невероятни форми, които природата е изваяла с годините. Една от тези отбивки, които не бива да пропускате по пътя си, е Черепишкият манастир.

Черепишки манастир

Сгушен между дълбоките студени води на Искър и високите скали на Врачанския балкан, Черепишкият манастир „Успение Богородично“ обещава неповторими гледки и не забравящи се истории. Намира се само на няколко километра от с. Зверино, или иначе казано на около час / час и половина от София.

Черепишки манастир
Черепишки манастир

Манастирът крие далечна история: издигнат е по време на Второто българско царство с управляващ цар Иван Шишман, но след падането на Царството и нахлуването на османските войски на територията на България, бива разрушен. Въпреки всичко, през годините са правени няколко опита за издигането му, които, за съжаление, за последвани отново от разрушаването му до основи. Според легенда, носеща се по Искърското дефиле, името му произлиза от белеещите се кости на загиналите воини при битка в района срещу османските воини. Няколко метра след прекрачването на портите на комплекса, вдясно от вас ще видите да се издига и кулата костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загубили живота си в битка при Рашов дол.

Кула костница
Кула костница

След Освобождението не само че Манастирът е издигнат гордо върху скалите на Стара планина, но и около него е изграден цял комплекс от малки сгради, запазили автентичния си облик и до днес. В него намирал приют както Софроний Врачански, така и някои от революционерите.

Манастирски комплекс

Но колкото и да ви разказваме за неповторимата красота на това място, смятаме, че по-добре биха се справили знаменитите български автори. Така, например, за него Алеко Константинов пише:

А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“)

Иван Вазов също е част от авторите, възхитили се на спокойствието  на Черепишкия манастир. До самия храм ще видите т.нар. Вазов кът, където авторът е седял и е черпил вдъхновение за част от своите произведения. И можем ли да го виним? Вижте само с каква гледка е посрещал утрините си:

Вазов кът
Вазов кът
Вазов кът

Това далеч обаче не е всичко, което Манастирският комплекс може да ви предложи: като почти всяко място по Искърското дефиле, и тук може да се насладите на панорамна гледка от високите скали. За целта трябва да поемете в посока Лютиброд и преди втория тунел вляво от вас ще видите една табелка, при която да спрете. След около 100 метра по тясната пътечка, ще се озовете на скалите точно над Черепишкия манастир. И там може да поседнете на пейка, от която да се насладите на красивата гледка към красивата ни българска природа, която може да ни изненада при всяка стъпка и със смяната на всеки един сезон.

Гледка над скалите
Гледка над скалите
Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *