Случвало ли ви се е някога да посетите място, от което не искате да си тръгвате?

Наскоро ние имахме щастието да видим с очите си едно подобно, спиращо дъха, приковавайки вниманието ни към неповторима гледка и изпълвайки душите ни със спокойствие… Ще споделим с вас повече за това място, а именно историята за потъналото село в язовир Пчелина и величествения параклис “Св. Йоан Летни“, издигащ се над язовира.

Гледката към язовира

В един топъл, слънчев, есенен ден решихме да се отдалечим малко от София и да се отправим към това вълшебно място, намиращо се само на 60 км. от Столицата, или иначе казано на около час и десет минути път. Язовирът се намира в непосредствена близост до село Поцърненци.

На път за язовир Пчелина

Истината е, че по блоговете прочетохме за какви ли не начини да се стигне до там, но честно казано ние се доверихме на GPS-a, който следвахме почти до края. След село Поцърненци започна един меко казано черен път през полето, по който поехме и карахме, докъдето сметнахме за удачно да премине колата. От мястото, на което оставихме колата, до параклиса оставаха около 15 мин. вървене пеш, с лек наклон на моменти, но багрите на есента бяха навсякъде около нас.

Мястото, от което тръгнахме пеш към параклиса

Стига толкова обяснения за това как сме стигнали, време е да споделим какво видяхме и какво научихме за това място…

Още в далечината се виждат както язовирът, така и параклисът на скалата, но когато се изкачихме на върха, това което видяхме, беше друго…

Пътят към параклиса

Без да преувеличаваме, тази гледка е възхитителна… заземява те, опитомява те, пленява те…

От двете си страни бяхме заобиколени от водите на язовир Пчелина, а зад гърба ни се извисяваше средновековният параклис “Св. Йоан Летни“.

Имахме голям късмет да посетим мястото през делничен ден, защото нямаше никакви хора, бяхме само ние и заобикалящата ни красота от гледки…

Ще се върнем назад в историята, чак до 1330-а година, когато край река Струма започнала Велбъждката битка между българи и сърби. Начело на българската войска бил Михаил III Шишман Асен, а на сръбската – крал Стефан Урош III Дечански. За съжаление, битката завършва със загуба за българската войска. Именно тук, където днес се намира язовирът, едно време са били разпилени костите и черепите на хиляди загинали българи. От тук идва названието на село Лобош, което и до днес съществува в долината край язовира. Името на селото произхожда от думата “лоб“, което буквално означава “череп“.

До село Лобош се намирало село Пчелинци, чиито селяни изградили красивия параклис на върха на скалата и го нарекли “Св. Йоан Летни“. За съжаление, малко по-късно тези, които били на власт, решили да изградят язовир точно на мястото на селото, с цел да се пречистват водите на река Струма. Селяните били принудени да напуснат домовете си. Така малко по малко язовирът потопил селото, а призрачните му останки са все още по дъното на водите му. Единствено параклисът на хълма се запазил и до днес.

В момента водите на язовира са чисти и дори хората ходят на риболов там, но само за усоволствие.

Паракли “Св. Йоан Летни“

Храмът е поддържан от местни хора, а вратата му е винаги отворена за онези, които искат да се помолят и запалят свещ. За съжаление, освен силната енергия, която изпитахме при влизането си в храма, изпитахме и чувство на тъга… Първото нещо, което видяхме насреща си беше образът на Света Богородица, но с издълбани очи… Толкова жалка и низка постъпка на вандализъм.

По стените се виждат надписи от хулиганите, понечили да осквернят святото място, но въпреки това все още една част от стенописите са запазени.

Параклисът е много малък, но енергията му е много силна. Пред него имаше пейка, на която ние поседнахме и се предадохме на гледката…

Насреща ни се издигаха два кръста, отново напомнящи, че мястото е свещено.

Не ни се тръгваше от това място, на което можехме да стоим с часове и да размишляваме, или просто да почиваме, да почиваме истински от градската среда.

Невероятно е какви прелестни места има по нашите земи, някои пропити с толкова много история, други пък дар от природата. Важно е да ги ценим, да ги посещаваме, да ги пазим и да се гордеем с тях!

Ако искате да похапнете, точно до параклиса има маса с пейки
Споделете

One Reply to “Историята за потъналото село в язовир Пчелина и величието на параклис “Св. Йоан Летни“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *