От няколко години вече можем да се наречем късметлийки, защото най-накрая можем да си позволим да следваме максимата, че „човек поне веднъж годишно трябва да посети място, на което никога не е бил“.

С Вики искахме да отидем до Милано, но докато се наканим да си купим билети за датата, която първоначално бяхме планирали, цената им скочи тройно. Но за наш късмет за тези дати попаднахме на оферта за „Йога уикенд на остров Амулияни“ и си казахме „какво пък, това е нещо различно“.

И с тези думи започна нашето „приключение“ към откриването на този малък гръцки остров, до който се стига посредством ферибот от Трипити, п-ов Атон. Цената на билета на човек беше 2 евро, а за автомобил – 10. Пътят ни от София беше с продължителност около 5 часа и половина, но с приятна компания могат да се усетят и като 2. Всичко около почивката ни беше предварително организирано от йога студио “Sense”, като самите организатори ни посрещнаха на самото място.

Още от предния ден времето беше мрачно, като на моменти дори преваляваше. Някои от нас доста се бяха отчаяли, че няма да видят и да се насладят на красотата на Амулияни, който в дъждовния ден изглеждаше доста неприветлив и дори необитаем – за целия ден да сме видели към десетина души. Затова и нямахме много избор освен да хапнем по един гирос (който между другото не беше по-хубав от този на о-в Тасос) и да стоим по стаите си с по чаша плодово вино до началото на първия ни урок по йога на закрито.

Организаторите се бяха погрижили за това мрачното време да не развали настроението ни, като последните упражнения от йогата включваха баланс с чаша вино в едната ръка, а след йогата ни отведоха на едно по-слънчево място, посредством медитация (не е за всеки).

Веднага след това отидохме до таверната на „Ставрос“, където ядохме възможно най-вкусните пържени тиквички по гръцки, а след вечеря си легнахме с надеждата, че с утрешния ден островът ще бъде много по-приветлив.

Така и се случи: нямаше и спомен от вчерашния дъжд, та дори имахме възможността да правим йога на плажа (пред таверната на Ставрос), под звука на морските вълни. До края на упражненията температурите се вдигнаха достатъчно, за да можем спокойно да отидем на известния за острова плаж „Аликес“.

плаж „Аликес“

За да можем да ви опишем атмосферата, ще ви помолим да затворите очи и да си представите една абсолютно кристално чиста синя вода, с едва забележими вълни и пясък, който проблясва под слънчевите лъчи. Спокойствие – това е името на плажа.

По време на залеза направихме втора йога сесия и медитация.

Островът беше изключително спокоен, като навсякъде имаше от онези типични гръцки къщички, боядисани в бяло и синьо.

На острова се среща един изключително интересен и вкусен кактосов плод, наричан кактусова смокиня или „бабутса“.

Кактусова смокиня („бабутса“)

На изпроводяк, времето отново беше на наша страна и имахме възможност да направим една последна обиколка на острова и да запаметим част от неговата красота, като един уикенд далеч не е достатъчен да го обходиш, пък камо ли да му се насладиш.

Остров Амулияни е дестинацията, от която всички се нуждаем без дори да подозираме, защото има своя собствена енергия и докато отпочиваш на плаж „Аликес“, загледан в „любимото и необятно синьо“, те кара да си задаваш въпроси – на някои от тях намираш отговори, но другите просто отплават с водите на морето. Разбираш, че има още много неща, които не знаеш за себе си и си тръгваш объркан за тези, които си мислил, че знаеш.

Затова в момента, в който се качихме обратно на ферибота за Трипити, се обърнахме за един последен път към о-в Амулияни, и си дадохме сметка, че един уикенд изобщо не е достатъчен. Тук оставяш част от себе си и си обещаваш да се върнеш отново, за да потърсиш отговорите на всички онези въпроси, които синьото на морето провокира в теб (макар вътрешно да знаеш, че сигурно няма да го направиш).

Споделете

2 Replies to “Йога уикенд на остров Амулияни – уикендът, от който всички се нуждаем без дори да подозираме”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *