Според легендата млада жена се заселила в днешна Копривщица, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждането на добитък. Скоро обаче заминала за Одрин с молба към султана да издаде ферман, с който да стане владетелка на Копривщица, а всеки в селото да може спокойно да носи оръжие в себе си. Именно в този ферман селото за първи път бива наричано Авраталан, в превод „женска поляна“.

В един много мрачен петък (един от първите студени есенни дни),  решихме да посетим това малко градче, разположено на около 20 километра от Подбалканския главен път. Наложи ни седа тръгнем следобед, като по време на пътуването ни ту валеше, ту се появяваше гъста мъгла и нищо не се виждаше, а и целият път беше в завои, така че не можеше да развием и кой знае каква скорост. Но, ето че около 7 вечерта пристигнахме в града. Понеже вече се беше стъмнило и всичко беше затворено, решихме да оставим багажа си в „Шипочиновата къща“, където си бяхме резервирали стая и да отидем да вечеряме. Обиколката я оставихме за следващия ден.

„Шипочиновата къща“

Признавам, че намерихме къщата трудно просто защото за първи път бяхме на това място, навигацията ни въртеше в кръг и всички къщи си приличаха ужасно много. Добре, че бяха три възрастни жени, които се прибираха от центъра и живееха до къщата за гости, та да ни опътят.

След като оставихме багажа си, тръгнахме към центъра, за да вечеряме. Оказа се, че всъщност сме били на 5 минути пеша. Избрахме си ресторант „Дядо Либен“, тъй като вече бяхме премръзнали и прегладнели. Храната беше ужасно вкусна, с традиционно българско меню,а момичето, което ни обслужваше – много мило.

В мига, в който се прибрахме в нашата малка стая, всеки легна на леглото си. Колко му трябва на човек – да му е чисто, уютно и удобно. Ето такива бяха помещенията в къщата.

На другия ден рано сутринта започнахме своята обиколка в 9:30 ч., защото тогава отварят и къщите музеи. Ние обиколихме къщите в обратен ред: Къщата на Любен Каравелов, къщата на Георги Бенковски, Осленовата къща, къщата на Тодор Каблешков, Лютовата къща и къщата на Димчо Дебелянов.

Първо посетихме къщата на Любен Каравелов, откъде си закупихме комбинирани билети за останалите къщи музеи. Цената на билетите е 6 лв. / възрастен и 3 лв. за деца и учащи и важат за всичките 6  възрожденски  къщи. Къщата се състои от общо три сгради, като в една от тях се намира печатарската машина, на която е отпечатана първата българска конституция, а преди това е служела за печатането на революционните вестници „Свобода“ и „Независимост“.

Къща музей на Любен Каравелов

Продължихме обиколката си към родния дом на революционера Гаврил Хлътев, познат още като Георги Бенковски. Може би най-ценният експонат, изложен в къщата, е личната му пушка. Над къщата на апостола през 1976 г. е построен негов паметник, от който се открива панорамна гледка към Копривщица.

Къща музей на Георги Бенковски
Паметник на Георги Бенковски
Панорамна гледка на Копривщица

В непосредствена близост до къщата на революционера се намира Ослековата къща. Къщата е паметник на културата, който представя бита на местните от средата на 19-и век. В нея е живял абаджията Ненчо Ослеков, участвал в подготовката на Априлското въстание.

Къща музей „Ослекова къща“

От там поехме към къщата на търговеца Петко Лютов, намираща се на около 5 минути спокойно ходене от предните два музея. Подобно на Ослековата къща, и тук посетителите могат да видят експонати от възрожденска Копривщица, някои от които докарани чак от Виена. Именно тук се помещава етнографският музей на града.

„Лютовата къща“

От тук, за да се стигнем до къщата на Тодор Каблешков първо минахме през Каменния мост „Първа пушка“, построен през 1813 г. със средства от дарителя Хаджи Найден Калъчев. На 20 април 1976 г. на това място е произведен изстрелът, с който слага началото на Априлското въстание, а няколко метра до него е издигнат и паметник. С пролятата кръв на заптието Кара Хюсеин Тодор Каблешков написва „Кървавото писмо“.

Мостът „Първата пушка“

По моста поехме към предпоследната къща музей – „Тодор Каблешков“. Още на входа пред къщата ще ви посрещне голям паметник на възрожденеца, а в къщата посетителите могат да видят някои от личните му вещи. Някои казват, че архитектурният стил на къщата на Каблешков наподобява този на къщите в Стария град на Пловдив.

Къща музей на Тодор Каблешков

Тъй като Копривщица е част от Стоте национални туристически обекта на България, преди последния си обект се отбихме до „купчийницата“ – туристическия информационен център на селото, откъдето си взехме печат и марка.

Последната къща музей, която посетихме, беше на Димчо Дебелянов. На входа ни посрещна майка му, очакваща любящия си син да се върне вкъщи. Самата къща беше озвучена, като през цялото време звучаха стиховете на поета. Заедно с това в къщата на Дебелянов са изложени някои от неговите произведения и лични вещи.

Къща музей на Димчо Дебелянов

За нас беше голямо удоволствие да се докоснем до част от нашата богата история, разхождайки се по калдаръмените улички на това място.

Тръгнахме си от Копривщица още по-обогатени както заради историческата значимост на града, така заради неговите прекрасни гледки, дух и атмосфера.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *