Много дълго време наблюдавахме Лакатнишките скали от прозореца на влака, преминавайки по Искърското дефиле. Докато един ден най-накрая не се решихме да си вземем еднопосочен билет за гара Лакатник и да се изкачим по тях чааак до самия им връх (250 м.), където се намира Паметникът на участниците в Септемврийското въстание.

Взехме сутрешния влак в 8:20 ч. и в 9:34 ч. започнахме своята разходка в това село, разположено в община Своге, област София. Името му няма ясен произход, но според някои то се нарича така заради „чупката“, която р. Искър прави на това място и образува форма на „лакът“.

Гара Лакатник

Отправната точка на нашата разходка беше карстовият извор „Житолюб“, като пътят ни от гарата до него беше с продължителност от 10 – 15 мин. За да стигнем по него минахме по изграден над Искър дървен мост.

Начало на пътеката
Карстов извор „Житолюб“

Пътеката към Паметника е изключително приятна за изминаване. През определено разстояние има поставени както пейки, така и беседки с панорамна гледка към с. Лакатник, като колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-живописни стават те. На места има поставен и парапет.

Място за отдих
Беседка с панорамна гледка

Смята се, че в Лакатнишките скали има голям брой карстови пещери (около 100), но ние успяхме да стигнем единствено до пещера „Темната дупка“, към която има обозначителна табела. За съжаление, не влязохме в нея, тъй като самата пещера е необлагородявана, няма никаква светлина в нея и още на самия й вход бяхме посрещнати от два прилепа. Съветваме ви да влизате в пещерата само ако имате нужната екипировка и обучен водач със себе си, тъй като самата пещера се състои от четири етажа, две основни галерии, подземен водопад както и Жековото езеро. Интересно е, че водите, които преминават през нея, избликват в извора Житолюб – началната точка на нашата разходка.

Пещера „Темната дупка“
Вход на пещера „Темната дупка“

Районът около скалите е мястото, където през 20 век се заражда българският алпинизъм. Атракция на Лакатнишките скали е една малка червена къщичка, до която може да се стигне единствено посредством скално катерене. Тази малка къщичка представлява алпийски заслон, който се казва „Орлово гнездо“ и е разположен на 300 метра над Искър.

Алпийски заслон „Орлово гнездо“

Когато стигнете до Алпийската поляна, пътят към върха се разделя на две части: първата от тях е малко по-стръмна и минава покрай скална арка, а втората е малко по-заобиколна сред дърветата на Врачанския балкан. Ние решихме да поемем през първата на отиване и да се върнем по другата, за да минем и през високия кръст.

Каменна арка

След още малко изкачване от Алпийската поляна стигнахме и до Паметника на участниците в Септемврийското въстание, вдигнат в памет на четирима от загиналите през въстанието от 1923 г. Смята се, че това е мястото, от което те били хвърлени в пропастта. От тук ще станете свидетели на най-красивата панорамна гледка, която Лакатнишките скали предлагат, а също и защо мястото е наречено по този начин.

Паметник на участниците в Септемврийското въстанив
Панорамна гледка от Паметника

На няколко метра зад Паметника видяхме, че има и асфалтиран път, който минава през с. Миланово. Така че ако решите да си направите питник на това място някой ден, не е нужно да изминавате разстоянието от Извора по цялата пътека с багажа си.

След като се насладихме на гледката от Паметника на участниците в Септемврийското въстание и се заредихме с нови сили, се отправихме към Кръста на загиналите планинари и алпинисти. Стигнахме до него за около пет минути, като от главната пътека се отклонихме вляво. Кръстът е издигнат през 1939 г. върху най-високата част от лакатнишките скали.

Кръст на загиналите планинари и алпинисти
Кръст на загиналите планинари и алпинисти

След като се насладихме и на тази гледка, поехме по пътеката надолу.

По цялата пътека има маркировка, която ще ви помогне да стигнете до крайната цел без да се притеснявате, че бихте могли да сбъркате пътя.

Както обикновено, пътя на връщане изминахме много по-бързо, отколкото този на изкачване, който ни отне около час и половина. В края на пътеката отново излязохме до карстовия извор Житолюб.

Къде да хапнем?

Ако сте се изморили след разходката по Лакатничките скали, на няма и 10 метра от карстовия извор се намира ресторант „Пещерата“. Ние останахме изключително очаровани както от вкуса на храната, така и от количеството й, предлагана на изгодни цени.

А името на ресторанта също не е случайно – вляво от него има изкуствено изградена пещера, точно в лакатнишките скали, в която може да се порадвате на хладината, която излъчва в горещите летни дни.

Ресторант „Пещерата“

Лакатнишните скали са една изключителна дестинация, която със сигурност ще ви изненада със скритите си в скалите съкровища. И ако следващия уикенд нямате идея къде да отидете – то това е идеалното място, намиращо се само на час / час и половина от шума на столицата.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *