„И когато цар Самуил видял за първи път красотата на това място, той възкликнал: „Ооох, рид!“

Охрид е едно от съкровищата на Македония, което в себе си е събрало много скъпоценни камъни.Така че си пригответе удобни обувки, вземете си по едно шише с вода и отворете сетивата си, за да се насладите изцяло на тази Македонска приказка.

След спирката ни в Скопие (за която можете да прочетете повече ТУК) със залеза се отправихме към Охрид. На някой от разклоните можете да видите местни хора, които продават различни видове мед. Ние решихме да пробваме т.нар. „шумски“ или още „манов“ мед (цената на буркан е около 14 лв., но си заслужава).

В Охрид стигнахме по тъмно. Затова оставихме колата си пред Къща за гости “Pine House Apartments”, разположена в близост до пристанището и на 1,4 км от центъра на града и се отправихме към ресторант „Грош“.

Нямаше просто как да не си поръчаме от прочутите за западните ни съседки плескавици, които бяха поднесени в обилни порции с допълнителна гарнитура. За ценителите на виното: препоръчваме да опитате „Тиквешко вино“, а за феновете на бирата – разбира се, по едно „Скопско“. Добре де, може и по една жълта лозова ракия. Всичко на всичко, за около 30,00 лв трима души преспокойно могат да се нахранят, или както тате просто казва: „Чак да си оближеш пръстите!“

На следващия ден с нови сили започнахме разходката си в Охрид. Можете или да отидете към центъра на града с колата си, или да вземете такси, което не излиза никак скъпо. (За сведение от къщата за гости до Стария град на нас ни излезе около 2,00 лв.)

Тръгнахме пеша по крайбрежната улица около Охридското езеро. Навсякъде по продължението на кея има разположени пейки, на които можете да си отдъхнете или просто да се насладите на гледката. Нещо повече – има изградена платформа, която води навътре в езерото. Но тъй като нашата обиколка тъкмо започваше, не се спряхме.

Крайбрежната улица на Охрид

Първият музей, който посетихме беше Робевата къща – дом на стар български възрожденски род. От там се отправихме към църквата „Св. Йоан Канео“. Пътят към църквата представлява дървен кей, а есенно време в езерото могат да се видят красиви лебеди.

Дървен кей към църквата „Св. Йоан Канео“
Църква „Св. Йоан Канео“

Със сигурност не бива да пропускате църквата, най-малкото заради панорамната гледка, която се открива от върха й.

Панорамна гледка към Охридското езеро

От там по една еко пътека стигнахме и до църквата „Св. Климент и Пантелеймон“, където се намира гробът на светеца. Можете да го докоснете и да се помолите. И всичко това само до обяд. (Казахме ви да си приготвите удобни обувки, нали? Интересното тепърва предстои.)

Църква „Св. Климент и Пантелеймон“

Навръщане посетихме древната църква „Св. София“ и тъй като беше станало време за обяд, седнахме в едноименния ресторант пред църквата. Именно там пробвахме традиционното ястие „торлитуга“ (сиреч гювеч със свинско месо) и кебапчета, които, вярвайте ми, почти нямат нищо общо с нашите. Едно „Скопско“ по-късно и поехме към Самуиловата крепост.

Църква „Св. София“
Ресторант „Света София“

За да стигнете до Крепостта, първо трябва да ви измъчи един доста голям баир, но с всяка стъпка, която направите нагоре, се открива още по-красива гледка към Охридското езеро. И това е стимулът, който ви е необходим да покорите баира.

Гледка към Охридското езеро

Това, което е останало от Крепостта, са високите крепостни стени, които дават на посетителите възможност да погледнат езерото от различни ъгли.

Самуилова крепост
Самуилова крепост
Самуилова крепост

Има още една забележителност, която не бива да пропускате, а именно Античният театър на града. Още на входа ще ви посрещне един леко закръглен македонец – Йовче. Поздравете го, много е общителен и ще ви се зарадва. Току виж дори ви е подарил и по един магнит за спомен.

Античен театър
Античен театър

Обиколката на Стария град приключва с църквата „Св. Богородица Перивлепта“. Както тук, така и в останалите църкви в Охрид, очите на светците, изрисувани по стените на църквите, са издълбани още от времето на османското владичество в града.

Гледка към църквата „Св. Богородица Перивлепта“

Общата обиколка на маршрута е около 7 км, или иначе казано 5 – 6 часа вървене (зависи от темпото), като в това число се включват почивките и фотопаузите.

Не е необходимо да ви споменаваме, че за вечеря отново бяхме в малкото ресторантче „Грош“, след като останахме доволни от вечерята предната вечер.

На следващата сутрин обаче ни очакваше друга важна атракция в Охрид, а именно „Билянините извори“, намиращи се на около 350 км от къщата за гости и на 2 км от центъра на града, за да видим статуята на Биляна с белите платна в ръце

…“Биляна платно белеше на Охридските извори.
Отдолу идат винари,винари белограгяни…“

Местните хора ни разказаха две от най-известните легенди за Биляна. Според една от тях красивата Биляна и цар Самуил се срещали тайно именно при изворите. Царят бил запленен от красотата на девойката, но за нещастие по това време вече бил женен за гъркинята Агата. Когато Агата научила за тайните срещи на двамата влюбени, поръчала на най-малкия си брат да сложи край на живота на Биляна.

Брат й обаче успял да уцели красивата девойка в рамото и тя оцеляла. Засрамена, Биляна избягала и се скрила от цар Самуил в една далечна пещера. Родила син, когото нарекла Давид. След известно време нейният любим я открил, вдигнал я на ръце, но за съжаление тя издъхнала.

Друга легенда за Билянините извори гласи, че водата там е чудодейна. В един от изворите има няколко каменни плочки, които се смятат за ключа към младостта. Според местните жители, когато преминавате по тях, трябва да спрете на една от плочите и да се завъртите 3 пъти обратно по часовниковата стрелка, като единственото условие е да не падате или нагазвате в извора. Направите ли го успешно – ще се подмладите с 10 години.

Билянини извори

Изпихме по един топъл чай и се насладихме на един от последните топли есенни дни.

Поехме към следващата ни спирка: само на 30 км от град Охрид по брега на Охридското езеро и на 1 км от границата с Албания, се намира манастирът „Св. Наум“, където се съхраняват мощите на светеца. Според преданията, ако си истински вярващ, може да чуеш как сърцето му все още бие, когато сложиш ръка върху гроба му. Манастирът е построен от самият Св. Наум – най-младият ученик на братята Кирил и Методий. Мястото е силно енергийно и често тук идват както християни, така и мюсюлмани, вярващи в целебните сили на манастира.

Манастир „Св. Наум“

На територията на Манастира има разположени много сергии, от които можете да си купите по нещо за спомен, а в парковата част на комплекса свободно се разхождат и пауни. (Внимавайте, табелките не лъжат – пауните наистина хапят.) А от върха на Манастира се открива гледка към албанската граница.

На тръгване от Охрид решихме да минем по маршрута Битоля -> Прилеп -> Велес, който преминава през Национален парк „Галичица“, или това е още албанската част на Македония. Цената за преминаване през Парка е между 120 и 160 денара.

Като всеки планински път, и тук завоите се нижеха един след друг и постепенно започнахме да се показваме на по-висока надморска височина. Е, природата си знае работата, защото от високо се появява гледка към Преспанското езеро, а по-късно пътят ни отведе и до брега му.

Преспанско езеро

Водите на Преспанското езеро в онзи ден бяха целунати от слънцето и блестяха, а ние зареяли поглед в тях, продължихме пътя си към България.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *