Къкринското ханче представлява едно малко ханче, но с много голяма история, тъй като на това място се е случило едно от най-значителните събития в българската история – залавянето на Васил Левски, последвано и от неговото обесване няколко месеца по-късно.

Едва ли има по-подходящ сезон от есента за посещение на този тип обекти. Основната причина за това е, че това е сезонът със значително по-малко туристи, което от своя страна ви дава възможност на спокойствие да разглеждате и да си правите снимки, без да влезе някой човек в кадъра ви и да съсипе момента.

Вход на Къкринското ханче

Та така и ние предприехме това пътуване есента. Навън валеше, но когато стигнахме до Къкринското ханче – дъждът спря. Бяхме посрещнати от екскурзовода на ханчето и под звуците на неговия разказ, историята започна да оживява пред очите ни:

„В сърцето на село Къкрина, на 17 км от Ловеч, ханджията Христо Цонев подслонявал в своето ханче революционери. Една зимна вечер Дякон Левски пристига в ханчето, придружаван от Никола Цвятков. То не било много голямо по размери – състояло се е от 4 стаи: гостилница, спалня с 2 легла, зимник и конюшна.

Гостилницата на Къкринското ханче
Гстилницата на Къкринското ханче

Рано сутринта на 27 декември 1972 г. турски заптиета посетили Къкринското ханче, за да заловят революционера без да знаят напълно неговата самоличност. Ханчето било толкова малко, че Дяконът нямал къде да се скрие, затова започнал да бяга, но прескачайки плета, един от цървулите му се заплел в плета и това го забавило. Заптиета стреляли по него, като един куршум минал покрай слепоочието му и ранило лявото му ухо.

Спалня в Къкринското ханче
Зимник в Къкринското ханче

Заловен, Левски бил откаран в София, където бил разпознат и осъден на смърт. В негова чест Ботев пише своето стихотворение „Обесването на Васил Левски“:

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Плетът, на който Левски закача потура си

След обесването на Дякона на 19 февруари 1873 г, Къкринското ханче е изоставено и вследствие от пожар, единственото, което остава от него са основите му.  До 11 април 1926 г. , когато е реставрирано. В двора на ханчето има паметна плоча, като мястото й не е случайно – смята се, че именно на това място Васил Левски е бил заловен.“

Паметник на Васил Левски
Паметна плоча

Днес единственото автентично нещо, което е останало от далечната 1972 г., е едно дърво – бряст в двора на ханчето, свидетел на залавянето на Дякона. То, за съжаление, е ударено от светкавица и разцепено на половина, но, упорито, един от корените му е успял да си проправи път нагоре през почвата и да израсте отново, бидейки символ на упоритостта и надеждата, че нищо в природата не си отива напълно, а винаги оставя нещо след себе си, което да напомня.

Символът на надеждата в Къкринското ханче

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *