Ако трябва да бъдем искрени, не знаехме какво точно ни очаква при посещението ни на „Минния музей“ в Перник, но щом направихме първите си крачки през железните му врати и екскурзоводът започна своята беседа, историите на мините започнаха да оживяват пред очите ни, пренасяйки ни към далечната 1891 г., когато е създаден подземен рудник „Старите рудници“.

Минен музей „Старите рудници“

Според легенда в съня на млад човек се явява Св. Иван Рилски. Светецът му показва място в Перник, като му казва, че там ще открие черно злато. Младежът споделя за съня си със свои приятели и заедно отиват да проверят. За тяхно щастие, светецът се оказва прав и малко по-късно се създават мините. При земетресение, обаче, няколко миньори биват затрупани, като минути преди да свърши въздухът им, пред тях се появява мъж, облечен в бяло расо, който разчиства пътя им навън. От тогава миньорите изграждат подземен параклис в името на светеца, като всеки ден палят по 2 свещи: една за здраве, когато влизат в мината, и 1 на излизане в знак на благодарност, че ги е опазил през деня.

Параклис в името на Св. Иван Рилски

Предизвикателствата пред миньорите, обаче, не се изчерпват само със земетресенията. На няколко пъти река Струма успява да си пробие път през тунели и да им създаде беди. Ето защо, с помощта на архитекти, коритото на реката бива преместено на 200 метра от първоначалното й местоположение. Днес все още може да се усети влагата от водата докато вървите по двата тунела на музея, а щом стигнете дъното на първото, можете дори да чуете водите на реката.

Тунели на минния музей
Тунели на минния музей

Друго предизвикателство, застрашаващо живота на миньорите, е газ, който се съдържа в почвите, където миньорите копаели тунелите. При досег със светлина, той бил лесно запалим и можел да причини сериозни поражения. Миньорите забелязали, че когато наближили място с концентрация на такъв газ, нито една птица не прелитала над мястото. И ето как намерили решение, за да разберат дали има наличие от него.

Самият рудник действа от 1891 г. до 1966 г., когато залежите са изчерпани. През 1986 г., вдъхновен от солната мина „Величка“ в Полша, се превръща в единствения минен музей на Балканския п-ов и един от малкото такива в Европа. При самата си разходка ще минете през 2 от най-запазените галерии на мините. Дължината им е около 600 метра, а малките зали с експонати, пресъздаващи историята на мините от почти един век, наброяват 30.

Тунели на минния музей

Освен параклиса на Св. Иван Рилски, ще видите още бомбоубежището и някои от най-интересните експонати, проследяващи как се е извършвал добивът на кафяви въглища в мините: ръчен добив, до превоз с коне и чааак до различни машини.

Бомбоубежище
Тунели на минния музей

Сред интересните факти е, че в България именно тук е светнала и първата крушка в страната ни. Беседата на екскурзовода е изключително увлекателна и историята не спира да оживява на това място. Оказва се, че той е бил миньор тук, когато мините все още са действали и съвсем скоро при разкопки, в които участва, той е открил каската, която навремето го е предпазвала при един обичаен работен ден.

Ако искате да направите преживяването си още по-запомнящо се, в началото на входа на музея може и вие да си сложите една от жълтите каски. Също така не забравяйте да си вземете туристическите книжки за печат и имайте предвид, че, за да се влезе в музея, е необходимо да се събере група от около 20 души.  Билетът за деца, учещи и пенсионери е 2 лв, а за възрастни 4 лв.

Тунели на минния музей

Е, успяхме ли да ви убедим да се потопите в тайнствените истории на мините в Перник?

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *