Предстои ни вълнуваща разходка на поредното спиращо дъха място, което майката природа ни е подарила. Ще се потопим в тюркоазените води на Плитвичките езера – богатството на Хърватия.

До момента, в който не посетихме „Национален парк Плитвице“, не бяхме виждали толкова разновидности на синьо-зелените цветове. Очите ни гледаха в захлас, а дробовете ни се изпълваха със свеж въздух с всяко едно вдишване.

Това божествено място, огромно по мащаб, е национален парк в Хърватска и както и да го наречете – „Плитвички езера“, „Плитвишки езера“ или „Национален парк Плитвице“, няма да сбъркате, защото всички тези названия са правилни. Разположено е в местността Лика, между планините Мала Капела и Плешивица.

Мястото е на около 2 часа път от Загреб, а цената на билета е 15 евро или 110 куни в тяхна валута. Пред Парка има специално обособен паркинг, който се заплаща по 7 куни на час.

Преди да посетим езерата добре проучихме къде отиваме, за да сме подготвени, но се оказа, че не е необходима специална екипировка, защото теренът е лек и добре обособен с пътеки, мостчета и платформи, по които се минава лесно.

За съжаление, понякога Паркът се пълни с много туристи, пристигащи от цял свят, и на моменти е малко тясно по пътеките, но това не е през цялото време, по-скоро в началото и в края на маршрута.

Националният парк е пример за биохимична лаборатория на открито, тъй като най-големият фенимен е основният начин на създаване на шуплестия варовик, в резултат на конкретни взаимодействия между химичните и биологичните особености на карстовата акватория.

Впечатляващо е как в резултат на образуването на варовиковата кора върху подводната растителност, на места, където водата прелива, се образуват естествени бентове.

Трудно описваме с думи, този различен свят, който видяхме с очите си. Близо 300 кв. км., от които 70% са заети от гори, а въздухът… сякаш те рестартира…

Паркът се дели на горна и долна част, а разликата в надморската восочина е голяма: от 380 м. до 1280 м. В началото ни казаха, че е най-удачно да се хване специално предназначеното влакче до горната част, а после да се слиза надолу пеш. В интерес на истината, поради незнайна за нас причина, пропуснахме влакчето, но не беше нито неприятно, нито трудно за нас да повървим.

В Парка има много табели, знаци и всякакви помощни средства за улеснение на туристите, така че – спокойно, невъзможно е да се изгубите.

Освен разходката и влакчето, имахме опция да се качим и на корабче или лодка, с които щяхме да плаваме 15 мин. до долната част на езерата. Е, това “удоволствие“ с корабчето нямаше как да се пропусне от нас. Въпреки главоболията, които имаме при возене на всякакви плавателни съдове, не се и замислихме да се поклатушкаме и по Плитвичките езера…

Кристалните води на езерата са препълнени с пъстърва, плуват патета, а в гората, пък, живеят вълци, мечки, глигани и сърни.

Освен езерата, в Националния парк има и много красиви водопади, като тук се намира един от най-високите на територията на Хърватия.

Прекарахме половин ден в Парка, като успяхме да се качим и до една от 20-те пещери, която беше полу-открита, а гледката от там беше впечатляваща.

Изобщо, ама изобщо не ни се тръгваше от това величествено място… Обещахме си да се върнем отново след няколко години, за да се насладим отново на чудото, наречено “Плитвички езера“.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *