Скъпи читатели и мечтатели, предстои ни разходка от 0 до 1700 м. надморска височина или иначе казано ще посетим неповторимия остров на вечната пролет – Мадейра.

Camara de Lobos, Madeira

Пътуването ни започна с несигурност. Остров Мадейра се намира в Атлантическия океан и е най-големият в архипелага Мадейра, който образува едноименния регион в Португалия. Съвсем до скоро не се осъществяваха чартърни полети, за да се стигне до там, се налагаше кацане в Лисабон или друг град в Португалия, което оскъпяваше и удължаваше посещенията на приказния остров. Поради тази причина дестинацията все още не е толкова популярна и съответно, преди ние да заминем, имаше известни колебания от страна на туристическите агенции дали ще се съберат достатъчно души, за да се осъществи полетът… За щастие, няколко дни преди заминаването ни получихме добри новини и стегнахме куфарите.

Първото нещо, което ще ви разкажем, е, че на територията на острова се намира една от най-опасните самолетни писти в света… Това научихме, разбира се, малко след кацането ни на летище “Кристиано Роналдо“ в Мадейра. Още с кацането самолетът мнооого рязко намали скоростта си и сред пътниците настана смут. Разбира се, ние не бяхме изключение. За това имаше основателна причина и тя е, че летището притежава най-късата писта, която дори е удължавана два пъти заради инциденти. В момента дължината й от 2800 м. е световният минимум за изграждане на самолетни писти. Като допълнение има още няколко причини, поради които това е най-екстремното място за кацане: наличието на планини и много голяма площ океан, което означава, че атмосферните условия често са неблагоприятни и има необикновено силна турбуленция.

Летище “Кристиано Роналдо“, о-в. Мадейра

Освен факта, че от двете страни на пистата е океан и тя е изключително кратка и трудна за нацелване, пилотите кацащи на тази писта, задължително трябва да имат специална подготовка и да преминат специален курс. На територията на нашата родина има само един единствен пилот, който има разрешително за това, интересно нали?

На отиване всичко беше наред, защото не знаехме за всички тези пикантни подробности, но няма да ви казваме какви молитви паднаха на прибиране…

  • Оставяме на страна екстравагантното летище и поемаме из градчетата на терасирания остров, като първо ще ви разведем из столицата – Фуншал.

На територията на острова има само един плаж, който се намира в западната част на Фуншал и е изцяло обграден от големи черни камъни. Тъй като островът е с вулканичен произход, наличието на базалтови скали измества опцията за пясък по тези места. Има още един много малък, изкуствено създаден плаж, на който има пясък, донесен от съседния остров в архипелага – Порто Санто.

Въпреки това, местните във Фуншал са измислили начин туристите да поплуват в океанските води, като към някои хотели са изградени площадки със стъпала, водещи към малки океански басейнчета. Температурата на водата ни изненада, защото беше около 20 градуса, което е доста топло за океан. На плитчините няма акули, но в по-дълбоките части, освен този морски вид, се срещат и косатки.

Местният пазар е нещо, което трябва да посетите, ако искате да си купите семена от невероятни екзотични растения, да опитате изключително интересни плодове, да си вземете океанска риба, или просто да се разходите, защото има впечатляващи и характерни само за острова продукти. Въпреки че цените са леко завишени, и в супермаркетите някои от тези стоки са по-изгодни, си заслужава да разгледате.

В рибната част на пазара се продава емблематичната за острова океанска риба – „сабя“, с много интересен външен вид, защото прилича на черна змиорка, с огромни очи и мнооого остри зъби… леко страховита, но много вкусна и без кости.

Катедралата на Фуншал е едно от емблематичните места в града. В момента се правят леки реставрации отвътре, но готическият стил се усеща още с влизането.

Катедралата на Фуншал
Катедралата на Фуншал

Ботаническата градина на Фуншал, пък, ни очарова със своите цветове, разнообразие от кактусови видове и много красиви гледки, тъй като се намира във високата част на Фуншал и е под наклон.

Освен Ботаническата градина, има и Тропическа градина, която стана нашият фаворит. Тук има, освен уникални растения, впечатляващи фонтани, водопади и архитектурни паметници от японската култура.

Още едно важно място, което трябва да се посети, е винарната “D’Oliveiras“, където се произвежда и предлага специално мадейранско вино, което можете да дегустирате.

  • Следващата посока, по която поемаме, е към Porto Moniz, където се намират известните вулканични басейни, разположени насред Атлантическия океан.

По пътя минахме покрай Camara de Lobos, родното място на Чърчил. Градчеро е малко, спокойно градче, с красиво пристанище, отново с панорамна гледка и много АРТ атмосфера.

Нищо обаче не може да се сравни с гледката от Кабо Жирао… Голяма отвесна скала, чийто връх е оборудван с наблюдателна площадка, част от балкона е остъклена за по -добър изглед. Евкалиптови дървета и водопади заобикалят красивата местност.

Дойде време и за Porto Moniz, където ще можете да се гмурнете в пъстрите води на Атлантическия океан. Комплексът представлява естествени вулканични басейни, създадени от лава в причудливи и красиви форми.

  • Следващото забележително място в Мадейра е китното селце Сантана, което се намира в източната част на острова. Името му идва от покровителката му Света Ана. Селцето е характерно с впечатляваща архитектура от триъгълни къщички със сламени покриви. Всяка година през юли в Сантана се провежда един от най-мащабните фолклорни фестивали, събиращ групи от цял свят.

Друг интересен факт, който можем да споделим, е, че дъждът на острова пада благодарение на вечно присъстващата мъгла по върховете на планините, а до населените места достига благодарение на специалните улеи, наречени левади.

Останахме впечатлени и от инфраструктурата на острова, защото навсякъде има перфектно изградени пътища, тунели и магистрали, които, за съжаление, не ни помогнаха особено в прилошаването от коварните завои и смяната на надморската височина.

По време на вътрешните екскурзии автобусът спираше за по 10 минутни паузи на т.нар, тераси, за да адаптираме организмите си по-лесно и плавно към височината. Уви, при нас нищо не помага… С всеки следващ ден се заричахме, че няма да се качваме повече в този автобус, но местата, които посещавахме, настина си заслужаваха.

Една от терасите на острова

Островът попада в субтропичния океански климатичен пояс, като средните температури варират между 23 до 26 градуса, но се усещат по-високи заради високата влажност.

Навсякъде е пълно с ендемични видове, екзотични плодове, а хората са толкова мили, спокойни и услужливи. Пожелаваме ви от сърце да станете част от тази атмосфера!

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *