За да приключим напълно обиколката из местността около село Карлуково и град Луковит, предлагащи множество красиви местенца за разходка, за които можете да прочетете ТУК, ще ви отведем на още три изключителни места. Неслучайно оставихме за „десерт“ пещера “Проходна“ и още нещо, за което да ви разкажем.

Пещера Проходна
  • Пещера “Проходна“ или “Очите на Бога“ – предполагаме, че няма българин, който не е чувал за това място или не е виждал снимки на двете големи скални очи.
Пещера “Проходна“

И ние като повечето хора, които не са посетили пещерата, бяхме виждали този скален феномен в множество постове в социалните мрежи, но решихме, че е време да проверим дали наистина съществува нещо толкова интересно.

Ще си признаем, че се изненадахме от огромния мащаб на пещерата, защото още преди да сме видели всеизвестното скално образувание във формата на очи, се натъкнахме на една масивна скална стена. Пещерата е известна като най-дългия пещерен тунел в страната ни.

Входът на пещерата

Когато се озовахме в средната зала, най-накрая имахме удоволствието да погледнем към “Очите на Бога“. Колкото и снимки да бяхме гледали, не допускахме, че в действителност тези ерозионни форми са толкова перфектни и еднакви…

“Очите на Бога“

И да… на това място съществува ужасно силна енергия, произлизаща дали от чудото, което виждахме, дали от силната прилика на формите с истински очи, които неслучайно стоят високо, дали от изненадата ни по това възхитително нещо, или просто от неповторимата атмосфера наоколо…

Това място е наистина пречистващо. Смята се, че някога тракийските племена са си служели с пещерата, за да разбират кой сезон е според движението на слънцето.

Съществува поверие, според което, ако някой застане точно под очите и отправи молитва към Бог, тя ще се сбъдне.

През повечето почивни дни пещерата е пълна с хора, дошли да я разгледат, но ако обичате уединението, ви препоръчваме да я посетите в някои от делничните дни.

Мястото е подходящо и за ловците на адреналин, тъй като предлага скокове с бънджи и скално катерене.

Скок с бънджи от пещерата
  • Скален манастир “Св. Марина“ – намира се само на километър и половина от пещерата, но маршрутът е изключително изморителен, особено в горещите дни.

По пътя си към манастира се отбихме до един от бреговете на Искъра. Тук е моментът да ви споделим, че преди милиони години реката е преминавала през тунела на пещера “Проходна“, но днес нивото й е далеч по-ниско от това на пещерата.

Един от бреговете на река Искър

Когато вече бяхме много уморени и се чудехме колко дълъг се оказа този километър и половина, срещнахме следния мотивиращ надпис:

Едно от златните ни правила е винаги, когато ни се удава възможност, да не пропускаме да посещаваме християнски светилища – затова не се отказахме и продължихме. По пътя си преминахме по много стръмни, но и по много чаровни места.

Малко преди да стигнем до манастира “Св. Марина“

В крайна сметка стигнахме до манастира, който беше малък, но много приветлив.

Продължихме изкачването си след манастира “Св. Марина“ с надеждата по-бързо да стигнем до следващата ни спирка, а колкото повече се изкачвахме, толкова по-красива гледка се откриваше към Искър.

По пътя от манастира към Националния пещерен дом
  • Национален пещерен дом – това беше и нашата следваща спирка.

Домът представлява голяма пететажна сграда, днес използвана като хижа, а в миналото с цел научно проучвателни дейности на богатството от пещери в карлуковското карстово плато.

От хижата се открива гледка към жп линията на село Карлуково.

Мястото е подходящо за хапване и пренощуване, особено за хората, които търсят спокойствие.

Разходката ни е към своя край и ако смятате, че сме се върнали по същия тежък маршрут, грешите. Хубавото е, че Пещерният дом се намира в близост до асфалтиран път, който водеше до паркинга на пещера “Проходна“, където бяхме паркирали колата си.

Трудно намираме думи, с които да опишем това, което видяхме с очите си в този ден, величието на най-великия творец – майката природа.“Божиите Очи“ остават в нашето съзнание, а тяхната перфектна форма завинаги остава загадка.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *