Имало едно време страна в Северна Африка, населена от араби, пазещи нейната хилядолетна история. Красивото ориенталско бижу се наричало Тунис – земята на жасмина, мозайката и впечатляващата архитектура…

Улиците на Тунис били пълни с народ, а в градовете имало големи пазари, наричани “медини“, от които всички пазарували най-различни стоки. Подправки, шапки, бедуински дрехи, плодове, кърпи, бижута, обувки и какво ли още не се криело зад дюкянчетата на историческите пазари, които били включени към Световното културно и природно наследство.

Сивите и мрачни цветове не участвали в палитрата на Тунис, но всички останали – били навсякъде…

Червеното като красивите залези, изобилието от хибискус, ръчно правените килими, бедуинските дрехи, датиращи още от минали времена и мозаечните лампи.

Хибискус
Ръчно изработени килими
Мозаечна лампа

Жълтото като цветните полета през пролетта, плетените кошове на занаятчиите по улиците и стените на старите сгради.

Зеленото като палмовите горички, които се простирали до там, до където погледът достигал, жасминовите плантации, украсени с красиви бели цветове и куполи, покрити с впечатляващи aндалусийски керамични плочи…

Кайруан

Златното като джамията в Кайруан, планините, издигащи се високо в сърцето на пустинята, порцелановите съдове, фесовете или като амфитеатъра в Ел Джем…

Амфитеатърът в Ел Джем

Синьото, разбира се, като небето, безкрайните нюанси на Средиземно море, керамичните чинии и единствения по рода си квартал на богатите – Сиди Бу Саид…

Тази страна била музайка от безкрайно море и пустиня, обградена от цвят охра и кубалтово синьо, пълна с омайни пустинни рози и много много гостоприемен народ!

Кайруан
Пустинна роза
Древен Картаген

Тунис била древна страна, газена хилядолетия наред от пустинни племена, финикийски търговци и римски завоеватели, но въпреки всичко, пазеща своите традиции и култура живи. По земите й имало паметници на атерийската, иберо-мавросийската и каспийската култура.

Древен Картаген

Местните говорели на арабски и френски език, изповядвали исляма, а улиците на градовете им били безопасни и спокойни. Тунис била най-малката държава от областта Магреб, но и с един от най-необичайните релефи за тази област. Славела се със сравнително голяма брегова ивица – 1298 км, обширните Атласки планини, пустинята Сахара и много, много плодородни площи, в чиито земи се отглеждали плантации от жасмин и маслинови горички.

Жасминов цвят

Страната била характерна със своите топли зими и горещи лета. Било пълно със солени езера и очарователните им обитатели от вида фламинго.

Години наред страната посрещала своите туристи, на които предлагала благата си, вкусовете си и неповторимите си забележителности. По улиците на Тунис се носела магия, пленяваща всеки от посетителите. Държавата била много достъпна за посещения, а цените навсякъде – ниски. И така всеки, който посещавал веднъж приказните земи на Тунис, искал да се върне отново там…

Сиди Бу Саид

Споделете

One Reply to “Приказка за Тунис”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *