Човек е устроен така, че в съзнанието му трайно да се запазва споменът за всяко нещо, което му се случва за първи път: първият трепет, първото пътуване, първият покорен връх. И колкото и да повтаряме емоциите и дестинациите, у нас винаги остава усещането от първата ни среща с мястото и как то ни е накарало да се почувстваме. Ето защо винаги ще помним вр. Виден – първенецът на Конявската планина.

Но да започнем от там, как се стига до него.

Връх Виден

Височината на вр. Виден е около 1487 метра, което не е за подценяване. За да стигнете до него, е необходимо да поемете по пътя Радомир – Кюстендил, на който има отбивка. Почти до самия връх има асфалтиран път и може да се стигне с кола, стига да е достатъчно висока, защото на места пътят е лош. За (не)щастие, нашата кола е ниска и трябваше да я оставим на около 4 км. от самия връх и Слава Богу, иначе нямаше да можем да се насладим на красивите гледки, които разходката до вр. Виден предлага. А и нали това е истинският смисъл на разходката сред природата?

Гледки по пътеката
По пътя за върха

Първата красива гледка, на която станахме свидетели, е от лилавата пейка на ръба на скалите. Изумително е как от едната си страна видяхме Кюстендил под белите облаци, а от другата – малък, искрящо син язовир. Но не си давахме сметка, че това е само началото на една изпълнена с красиви гледки пътека.

Лилавата пейка с панорамната гледка

Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова повече се увеличаваха и те. Облаците така и не се вдигнаха, но пък придаваха един много по-приказен облик на цялата обстановка.

Водещ ориентир за точното местоположение на върха е радио и телевизионната кула. Разстоянието, което ви остава да изминете от края на асфалтирания път до вр. Виден, е около 500 м. и това е отсечката, в която денивелацията е най-голяма за цялата пътека.

Радио и телевизионната кула

След като започнахме изкачването си, видяхме, че не сме сами при покоряването на първенеца, а също и защо планината носи това име – Конявска. Съвсем спокойно в другия край на поляната при кулата имаше 2 диви коня, които спокойно се наслаждаваха на слънчевите лъчи. Малко се поколебахме дали за продължим, за да не разтревожим красивите животни, но след като видяхме, че те стоят необезпокоявани, решихме да продължим с бавни стъпки. По-късно видяхме снимки, че конете не са били само 2, а цяло стадо, така че – имайте го предвид, когато изкачвате върха.

Гледка от вр. Виден

Ето че и най-накрая изкачихме заветните метри на вр. Виден и покорихме върха. Но ако трябва да бъдем честни – за малко той да покори нас. На върха духаше толкова силен вятър, който драскаше кожата ни и стоенето повече от 10 минути бе почти невъзможно. Въпреки всичко, гледката беше поразителна: облаците се бяха разпръснали достатъчно, че да видим Кюстендил от едната си страна и ТЕЦ Бобовдол от другата. Искрящо синият язовир сега се виждаше още по-ясно и блестеше под сините лъчи.

Връх Виден
Връх Виден

След като се насладихме на панорамната гледка, започнахме разходката си обратно към колата. Градусите вече бяха покачени, а вятърът в ниското – утихнал, затова отново седнахме на лилавата пейка да се полюбуваме на гледката за последно. Цялата разходка до върха ни отне малко повече от час спокойно ходене.

Връх Виден завинаги ще остане в сърцата ни като първия покорен връх. Защото колкото и други върхове да изкачим, колкото и планини да покорим, усещането никога няма да бъде същото. Просто защото и ние няма да бъдем.

П.П Никога, ама никога не е късно да изкачите първия си връх.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *