Едва ли има българин, в чието съзнание да не изниква образът на Паметникът на свободата щом чуе името „Шипка“ или не прави асоциация с думите „свобода“, „опълченци“ и, разбира се, „трети март“ – националният ни празник.

Ето защо днес ще Ви дадем няколко полезни съвета за това какво можете да очаквате при изминаването на „пътя към свободата“.

Тъй като минавахме през Габрово, решихме първо да псе отбием до Паметника, а след това да продължим до гр. Шипка. За целта от Габрово поехме през Шипченския проход, а няколко км по-късно продължихме и по отбивката, водеща към Националния парк – музей Шипка.

На територията на парк – музея са разположени 26 паметника и възстановки, като българските паметници са едва 3: паметниците на трета и пета опълченски дружини и Паметникът на свободата. Останалите са на руските войски.

За да стигнете до Паметника на свободата, имате две опции: да извървите „пътя към свободата“ пеша по каменните стълби, обвити в гората на Стара планина, или да използвате колата си и по асфалтовия път да се изкачите догоре. Ние Ви съветваме да извървите пътя, за да можете да се насладите на чистия планински въздух (а и така преживяването Ви ще бъде една идея по-автентично).

Щом изкачите и последните стъпала и се обърнете назад, пред Вас се открива невероятна гледка, която си заслужава да й отделите няколко минути.

От там до паметника Ви делят може би около 500 метра и още малко стъпала (вярвайте ни, заслужава си всяка една стъпка до върха, който през годините няколко пъти е сменял името си – първоначално се е казвал „Свети Никола“, след това „Столетов“ докато днес се нарича „Шипка“).

Връх “Шипка“

Закупихме си билети, за да влезем и да разгледаме музея, като още на приземния етаж ни посрещнаха останките на опълченците, затворени в мраморен саркофаг. Паметникът се състои от общо 4 етажа, като на всеки един от тях посетителите могат да се докоснат и видят ценни артефакти от българската история.

Изложба от “Паметника на свободата“
Изложба от „Паметника на свободата“

Разбира се, качихме се и до върха на кулата, от която се открива спираща дъха панорамна гледка, а погледът се простира надалеко.

Гледка от върха на „Паметника на свободата“

Гледка от върха на „Паметника на свободата“

След като слязохме от Паметника, нямаше как да не отидем и до „Орлово гнездо“, където се е намирала предната позиция на отбраната на опълченците – накъде и да погледнеш от там, те очакват все едни такива гледки, които даже окото ти не може да побере.

„Орлово гнездо“
„Орлово гнездо“

Така и така бяхме стигнали до тук, нямаше как да пропуснем да посетим и разположения в подножието на Стара планина гр. Шипка. Но преди това трябваше да презаредим силите си и хапнахме в Странноприемница „БалканЪ“, където се предлагат ястия от традиционната българска кухня.

Създаден около 11 – 6 век пр.н.е., гр. Шипка е населяван от няколко цивилизации, от които траки и римляни в различните периоди на историята. На по-късен етап селището е служило за охраняване на Шипченския проход. Самият султан издава ферман, с който забранява на турските войски да пренощуват в селището, а в замяна – местното население е трябвало да се грижи за поддръжката на прохода.

Изумително е, че градът е опожаряван и разрушаван няколко пъти, но днес все още могат да се открият останки от всяка една от различните цивилизации, насявали някога местността.

Най-известната забележителност на града е Храм – паметникът „Рождество Христово“, построен в памет на опълченците, загубили живота си по време на Руско – турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Храм – паметникът е част от „Стоте национални туристически обекта“, затова и не пропуснахме да си вземем печат и марка.

Храм – паметник „Рождество Христово“

Това, което посетителите могат да видят в Храм – паметникът, е крипта с костите на опълченците.

Като всяко едно кътче в България с историческа значимост, и тук човек може да усети как чувството на патриотизъм постепенно се засилва в гърдите му и започва да бие все по-силно, докато бузите му постепенно биват заливани от руменина. И някак си се чувстваш по-силен и по-уверен.

Затова ви приканваме по-често да посещавате такива места, да цените историята си и да я разказвате на тези след Вас. Нека си спомняме за тях не само по време на националните празници, а през цялата година, защото историята има нужда да бъде запомняна и да се учим от нея.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *