Когато чуят за Мадара, повечето хора го свързват с така известния Мадарски конник, издълбан високо в скалите на мадарското плато. Много от тях, обаче, дори и не подозират, че освен основните забележителности на крепостта, в непосредствена близост до тях, между високите дървета, е скрита една малка екопътека, която може да изненада всеки пътешественик с красотите, които крие в скалите.

Открихме екопътеката съвсем случайно, когато вместо да влезем през главния вход към крепостта, решихме да се отправим вляво по асфалтирания път. Вниманието ни бе прихванато от една бариера с няколко табели, сочещи към „Сухия водопад“ и понеже няколко пъти вече сме посещавали Мадарската крепост, този път решихме да изпробваме новия маршрут, за да видим накъде ще ни отвъде. И малко по-късно разбрахме, че сме направили правилния избор.

Маршрутът е изключително приятен, като през по-голямата си част е полегат. Разходката е сред гората на мадарското плато, като няма вероятност да се изгубите, защото има маркировка. В един момент пътеката се разделя 2: лявата част продължава към Кирека, а дясната продължава по екопътеката. Тъй е моментът да споменем, че навръщане ще минете по пътеката за Кирека, като така ще направите един пълен кръг и отново ще се върнете при началната си точка – бариерата. Много е важно да вземете вода със себе си, защото колкото и полегата да е пътеката, разстоянието на целия маршрут е около 7 км. и никъде по пътя си няма откъде да си сипете вода.

Първата малка забележителност на екопътеката е „Самотницата“. Тя представлява един голям каменен блок, откъснал се преди много години от мадарските скали, та от тук идва и нейното име.

Скалед феномен „Самотницата“

Ще разберете, че сте близо до „съкровищницата“ на екопътеката, когато видите една скала с процеп, през която трябва да преминете.

След нея следва и първото леко изкачване, което трябва да направите, за да стигнете до една от трите пещери в България, носещи името Темната дупка. В пещерата можете да направите първата си почивка, тъй като в нея ще намерите прохладата в горещите летни дни. През есента, когато листата на дърветата паднат, се открива много красива гледка към необятните равни полета на севера.

Пещера Темната дупка
Изглед от пещерата

Продължавайки по екопътеката, ви предстои още едно леко изкачване (изкачванията са общо три, като ви обещаваме, че са наистина леки и приятни), което ще ви отведе до „Сухия водопад“. Ако искате да го видите в пълната му красота, то ви съвестваме да го посетите или в ранна пролет, или през есента, защото доста често през лятото водопадът пресъхва.

Сухият водопад

При третото си изкачване след водопада, ще стигнете до Дядо-Димовата пещера. Тази пещера е малко по-различна от Темната дупка, защото е напълно проходима, има два входа и можете да изминете цялото й разстояние без проблем, като влезете от единия и излезете от другия.

Дядо-Димовата пещера

В края ще ви чака най-красивата панорамна гледка, която екопътеката може ви предложи.

Панорамна гледка

Продължавайки напред, ще стигнете до кръстопът: за да завършите пълния кръг на екопътеката, трябва да поемете наляво и ще се върнете в началаната си точка; дясната страна на пътеката, обаче, ще ви ответе на върха на платото на Мадарските скали, като от там може да стигнете и до самата крепост. Препоръчваме ви да направите пълната обиколка на екопътеката и след отделно да направите своята разходка от главния вход.

Пътеката надолу също е полегата, като през цялото време ще сте заобиколени от песента на птичките, а красотата и тишната на природата ще ви изумяват с всяка стъпка, защото много малко хора всъщност знаят за екопътеката и тук може да избягате наистина от градския шум и да се насладите истински на спокойствието. А кой знае – току виж ви хрумнала и някоя нова идея за следващо приключение? Необятни са тайните на Мадара, затова и няма да се опитваме да ги разгадаем напълно.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *