Пещера Съева дупка е една от най-известните забележителности в област Ловеч, която успява да провокира въображението на своите посетители с множеството форми, които годините са образували в нея.

Това е пещерата, която наред с Ягодинската пещера е смятана за една от на-красивите на територията на страната ни. Тя се намира на около 55 – 60 км от областния град Ловеч в посока София и само на 3 км от село Брестница. Дължината й е около 200 м, като под нея тече река. Тя е сред деветте благоустроени пещери в страната ни.

Входът на пещера Съева дупка

Посетихме пещерата в края на ноември месец и въпреки студа, противно на очакванията ни, успяхме да се съберем една немалка група от 15 души, обединени от общата цел – да се нарадваме на скалните феномени на пещерата. Закупихме билети, подпечатахме туристическите си книжки, и под инструкциите на екскурзовода (в пещерата винаги се влиза само с екскурзовод), започнахме своето слизане по 1 в колона. Хубавото е, че в цената на билета се включва и беседа, защото екскурзовът определено знае как да задържи вниманието на туристите си, да им помогне да развихрят въображението си и видят чудесата на пещерата. В пещерата се срещат както сталактити, сталагмити и сталактони, така и хеликтити и дендрити.

От него научихме, че Пещерата носи името на двама братя овчари – Съю и Сейо, открили пещерата и използвайки я като убежище по време на османското владичество, като според изследователи Съевата дупка датира още от преди 3 млн. години. Доказателства за това са намерените монети, глинени съдове и скелети на животни.

Първите проучвания на пещерата започват около 1883 г., като самата пещера се състои от 5 зали и няколко галерии:

  • Купена е първата зала, през която посетителите минават. Тя носи името от един сталагмит, който прилича на купа сено.
Зала „Купена“

  • Срутището е следващата и най-голяма зала, наречена така заради земетресение, което се случва през 1893. Като следствие от него голяма част от сталактитите в залата се откъсват.
Зала „Срутището“

  • Концертна зала (Харамана) е най-забележителната зала. В нея са провеждани няколко концерта на български артисти, благодарение на акустиката й, а също така са снимани и няколко филма. Тук се намира най-големият сталактит в пещерата, върху който екскурзоводът ни показваше с фенера си най-различни фигури, в т.ч. лъв, Исус и др.
Концертна зала
„Харамана“

  • Космос е следващата зала, която се намира малко над Концертната зала. Тя е наречена така заради един от сталактитите, който приема формата на ракета.
Зала „Космос“

  • Последната зала на пещерата носи името Белият замък. Е, вече може би се досещате защо залата е наречена така.
Зала „Белият камък“

Снимките е пещерата не са забранени, но тъй като тя е убежище на около 8 вида прилепи, е препоръчително да правите снимки без светкавица, за да не ги раздразните, особено през есенния период, когато се готвят да зимуват.

Изходът от пещерата минава през двете зали – Срутището и Купена – там, откъдето влязохме, а общата продължителност на разходката ни в нея заедно с беседата на екскурзовода варира между 30 – 40 мин. За съжаление, заради късния сезон, в който направихме своето посещения, не успях да изпитаме всички предизвикателства, които местността предлага: в близост има изградени Via Ferrata (скално катерене) и въжена градина.

Определено и според нас Съевата дупка е сред най-красивите пещери в България. Оставя те без дъх с прекрасните си форми, които само природата е способна да извае по този начин и колкото по-дълго задържиш погледа си върху тях, толкова по магически ти се струват с безкрайните образи, които предизвикват в съзнанието ти.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *