Гърция, страната с далечна и богата история, днес поддържа своите традиции живи точно както и в миналото. Дарени с емоция, под ритъма на бозуки, народните танци на страната са толкова многобройни, че рядко се среща грък, който да умее да танцува всеки от тях… Надхвърляйки 4000 различни танца, всеки принадлежи към даден регион.

Като почитатели на нашата съседка Гърция и привърженици на традициите, ще ви разкажем за няколко гръцки традиционни танца, които смело можем да кажем, че сме научили.

Преди да ги изброим е важно да споменем, че в България почти 90% от хората смятат за “сиртаки“ българската версия на “гръцкото хоро“. Скъпи приятели, запомнете, че това, което играем тук, се нарича “гръцко хоро“, а “сиртакито“ е далеч по-сложно и богато на стъпки, а също и рзлично във всеки регион на Гърция.

За нас е важно, когато пътуваме по света, да се докосваме по някакъв специален начин до всяко местенце. Заради това решихме при едно от посещенията си до южната съседка да се научим да играем поне един от традиционите им танци.

Започваме нашата танцова китка с един от най-популярните гръцки танци – СИРТАКИ – за този танц много малко хора знаят, че не е създаден толкова далеч в историята на Гърция и не е толкова свързан с историята на страната, колкото всички си мислим. С изненада разбрахме, че символът на гръцката култура – “сиртакито“, е добре познат от 60-те години, когато известният музикант Микис Теодоракис го създава за филма “Зорба“. Танцът е комбинация от стъпките на хасапико и хасапосервико. Тук играещите се хващат здраво за раменете и обикалят в кръг. Е, поне е сигурно, че след силно питие няма шанс да падне някой от хорото!

Следва едно красиво произведение на изкуството, датиращо от времето на Константинопол – ХАСАПИКО – този танц е известен като „танц за битка“. На основата на неговото темпо и стъпки се създава “сиртакито’ и поради тази причина е подобно на него.

Нашият фаворит безспорно е една от най-впечатляващите демонстрации на танц – ЗЕЙБЕКИКО – за съжаление, се танцува предимно от мъже, демонстриращи смелост и гордост. За разлика от предишните танци, този не се танцува групово под формата на хоро, а самостоятелно и стъпките не са конкретни, а напротив, всеки от играещите импровизира, но най-характерното за него е, че чрез него се изразява мъжество и сила и танцуващият трябва да е истински майстор, за да се усмели да го изиграе.

Следващият танц е страхотен, защото е много енергичен и се танцува по празници – ПЕНТОЗАЛИ – произлиза от Древен Крит. Тук има един водещ танцьор, който знае различни начини за изпълнение и води групата, която ограе само основните стъпки, обикаляйки около него. Много, много весел танц, чиито стъпки не са трудни.

И за да не ви дойде прекалено много раздвижването, ще ви разкажем и за последния любим наш танц – КАЛАМАТИАНОС – популярен не само в Гърция, но и в Кипър, “каламатианоса“ датира още от Древността, за което свидетестват ранните творби на Омир. Този танц е по-специален, тъй като е смятан за национален танц на Гърция, нещо подобно на нашето “право хоро“. Отново динамичен и празничен, създаващ хубава атмосфера у танцуващите.

На раздяла ще отбележим, че традициите са най-важната част от сформирането на всеки народ, а народните танци са нещо, без което един народ не е народ. Ако искате да разнообразите и обогатите себе си, то не спирайте да се предизвиквате и да опитвате нови и нови неща! ОПА!

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *