Отиваше редовно на скалата. щом наближаваше часът на влака, за да яуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието

На висок хълм над с. Очин дол стои гордо издигната 5-метровата статуя на един всеизвестен български Вазов герой, който с нетърпение очаква да „види“ преминаващата по Искърско дефиле железница. Старецът с трепет следял целия процес по изграждането й и често ходел на същия този хълм, за да го „наблюдава“ с каква скорост се движел. За него железницата била символ на свободна България, на онази, която най-после след всичката пролята кръв, жертви и усилия, най-после ще може сама да бъде господар на своята съдба. Символ на скъсването на 500-годишните вериги, омотани около китките на народа и трайно оставили своите синини върху тях.

Паметник „Дядо Йоцо гледа“

Железният път се свързва в мислите му с понятието за свбодна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за „българското“ време. Както преди, нищо не наумяваше в селото за него: само „свирката“ му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с точжката си на канарата, за да гледа…

До с. Очин дол се стига изключително лесно: от София по Искърското дефиле трябва да стигнете до Елисейна. Почти в началото на селото ще видите табелка за наляво, сочеща посоката към паметника. Пътят е изключително приятен и ще са ви необходими около десетина минути, за да изкачите хълма с кола. До паметника има малък паркинг, на който може да я оставите, и свободно да извървите последните 500 метра до паметника на Стареца, построен през 2005 г по идея на жител на селото.

Паметник „Дядо Йоцо гледа“
Беседка към Искърския пролом

Пътниците изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома, съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.

Съселяните му привикваха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено: „- Дядо Йоцо гледа!“

Без да гледаме разписанието на влака предварително, за наш късмет малко след като пристигнахме, и ние успяхме да видим преминаващата железница. Едва ли пътниците на преминаващия през Искърския пролом влак са видяли как им ръкомахаме, но въпреки това го направихме, Защото има нещо необяснимо в символикато на това място – то успява да те докосне до начин, който предизвиква у теб желанието да видиш през очите на Дядо Йоцо Свободна България. И дори след като премине влакът, да стоиш загледан пред себе си и да „плакнеш“ очи в панорамната гледка, която се открива пред теб. А колкото и да се опитваш, не можеш да я обхванеш от край до край.

Паметник „Дядо Йоцо гледа“

Когато се наситите на панорамата и благодарите на Стареца за компанията, може да се изкачите до „Хълма с дървените фигури“, който е точно до паркинга. Освен, че ще видите няколко майсторлъшки издялани фигури на животни, съществува и друга причина да изкачите тези няколко по-високи метра: хълмът ще ви осигури още по-невероятна гледка към Дефилето.

Хълмът с дървените фигури
Хълмът с дървените фигури
Хълмът с дървените фигури

Има още едно място, от което се смята, че Вазовият герой е наблюдавал преминаването на железницата – върха на Вазовата екопътека, там, от където „пада“ водопад Скакля (прочетете повече за еко пътеката ТУК). Което и от двете места да изберете, за да помахате на железницата, смисълът е само един – да помахате към бъдещето, да го приветствате с все обятия такова, каквото е, да го приемете, но да не спирате с усилията си да го направите още по-добро. Тя, промяната, започва от нас, и е само въпрос на време да го осъзнаем, за да започнем да се стараем още повече.

Панорамна гледка от Хълма с дървените фигури

Къде да хапнем?

Имате два варианта:

  • Първият е да седнете на механата, която е точно до паркинга на Статуята. При този вариант ще може да имате типично врачански обяд с чаша бира и припек на слънце (при хубаво и ясно време). Храната е вкусна и на достъпни цени.
Механа „Дядо Йоцо“
  • Вторият вариант е сами да си носите нещо за хапване и да седнете на беседката пред паметника на Дядо Йоцо. Така ще може едновременно да си направите питник и да се насладите на тишината и спокойствието, което Балканът предлага, Току виж обядът ви съвпадне и с преминаването на железницата, която да накара сърцето ви да се разтупти толкова силно, че дори и след преминаването й, в ушите си все още да чувате отминаващите й звуци.
Споделете

One Reply to “В очакване на железницата – паметникът на Дядо Йоцо”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *