Всичко започна така: срещнах Криси в метрото и тя ми каза, че Вики ще ходи в неделя до Пловдив при друга наша колежка. При което отговорът ми беше: „Отиваме ли?“. Два телефонни разговора по-късно и срещата беше уговорена: 9:00 ч. на Централна гара -> 11:00 ч. среща с Ради в Пловдив.
Всичко беше по план…почти. На няколко пъти се оказа, че чакаме Ради на грешната спирка, въпреки че ни беше изпратила адреса (сигурна съм, че и на вас ви се е случвало GPS-ът да ви изневери понякога). Половин час по-късно, след като се намерихме, решихме да започнем обиколката си от гребната база.
Времето беше слънчево и предразполагаше към разходка. Освен нас имаше много други хора, които бяха решили да направят същото, което беше хубаво и за нас, защото успяхме да помолим една двойка да ни направи обща снимка. Подобно на моста над р. Янтра във Велико Търново, и тук – над моста на канала, хората заключваха катинари с инициалите си.
Тъй като беше станало време за обяд, Ради ни заведе в ресторант „Даяна“, където да се заредим със сили и да започнем същинската част на обиколката си. Тръгнахме към „Пеещите фонтани“, като преди тях минахме покрай ледената пързалка.
За нещастие фонтаните не бяха пуснати и не „пееха“, но пък беше приятно да поседим и да съберем малко витамин D. Отправихме се към Стария град, като естествено си направихме няколко фотопаузи: пред надписа „Together”, до статуята на „Мильо“ и пред Римския стадион.
Следващата ни спирка беше „Античният театър“, за който като студенти заплатихме входна такса от 2,00 лв. (иначе без намаление цената е 5,00 лв). По принцип театърът е заграден с решетки и може да се види и през тях, но ние решихме да влезем и да се разходим. Вляво от театъра се издига една синя сграда, в която Ради ни каза, че е сниман сериалът „Клиника на третия етаж“(с Христо Мутафчиев и Стефания Колева), който даваха по БНТ преди много време.
След фотопаузата продължихме разходката си към „Балабановата къща“, но преди това се отбихме до Информационния център, тъй като с Криси си бяхме взели туристическите книжки и аз трябваше да си взема марки за трите обекта („Античният театър“, „Римският стадион“ и „Малката раннохристиянска базилика“ – само от последния не успяхме да си вземем печат, но си обещахме, че ще дойдем отново).
Доста се лутахме докато намерим „Балабановата къща“, но понеже бяхме притиснати от времето, решихме и нея да си оставим за следващия път, а сега да побързахме да се качим на едно от 5 – те тепета, а именно „Сахат тепе“. В миналото тепетата са били 7, но днес са останали само 5 от тях.
Ради ни каза, че в Пловдив има традиция: когато се качиш на което и да е от тепета, трябва да си носиш едно шише бира и царевичен снакс „Кроки“. Затова и ние като туристи я спазихме. И тук не бяхме сами, благодарение на което помолихме двама братя да ни направят обща снимка и да запаметим и този момент.
Ограничени от времето, се отправихме към цветния „арт“ квартал на Пловдив – „Капана“. За съжаление слънцето вече започваше да залязва и не успяхме да седнем на нито едно от символичните кафенета там, затова само си направихме по няколко снимки на изрисуваните сгради. А за следващия път ми обещаха да седнем на кафето, вдъхновено от сериала “Friends”- “Central Perk”.
Тръгнахме си от Пловдив с обещанието, че скоро отново ще се върнем, за да посетим останалите му забележителности, за които (може би нарочно) не ни остана време. Но едно е сигурно – Пловдив е любов, която постепенно се намества в сърцето ти, изпълва цялото ти тяло и ти дава крила.