Всичко започна така: срещнах Криси в метрото и тя ми каза, че Вики ще ходи в неделя до Пловдив при друга наша колежка. При което отговорът ми беше: „Отиваме ли?“. Два телефонни разговора по-късно и срещата беше уговорена: 9:00 ч. на Централна гара -> 11:00 ч. среща с Ради в Пловдив.

Всичко беше по план…почти. На няколко пъти се оказа, че чакаме Ради на грешната спирка, въпреки че ни беше изпратила адреса (сигурна съм, че и на вас ви се е случвало GPS-ът да ви изневери понякога). Половин час по-късно, след като се намерихме, решихме да започнем обиколката си от гребната база.

Гребна база, Пловдив

Времето беше слънчево и предразполагаше към разходка. Освен нас имаше много други хора, които бяха решили да направят същото, което беше хубаво и за нас, защото успяхме да помолим една двойка да ни направи обща снимка. Подобно на моста над р. Янтра във Велико Търново, и тук – над моста на канала, хората заключваха катинари с инициалите си.

Тъй като беше станало време за обяд, Ради ни заведе в ресторант „Даяна“, където да се заредим със сили и да започнем същинската част на обиколката си. Тръгнахме към „Пеещите фонтани“, като преди тях минахме покрай ледената пързалка.

За нещастие фонтаните не бяха пуснати и не „пееха“, но пък беше приятно да поседим и да съберем малко витамин D. Отправихме се към Стария град, като естествено си направихме няколко фотопаузи: пред надписа „Together”, до статуята на „Мильо“ и пред Римския стадион.

Статуя на Мильо

Следващата ни спирка беше „Античният театър“, за който като студенти заплатихме входна такса от 2,00 лв. (иначе без намаление цената е 5,00 лв). По принцип театърът е заграден с решетки и може да се види и през тях, но ние решихме да влезем и да се разходим. Вляво от театъра се издига една синя сграда, в която Ради ни каза, че е сниман сериалът „Клиника на третия етаж“(с Христо Мутафчиев и Стефания Колева), който даваха по БНТ преди много време.

Античен театър, Пловдив
Античен театър, Пловдив

След фотопаузата продължихме разходката си към „Балабановата къща“, но преди това се отбихме до Информационния център, тъй като с Криси си бяхме взели туристическите книжки и аз трябваше да си взема марки за трите обекта („Античният театър“, „Римският стадион“ и „Малката раннохристиянска базилика“ – само от последния не успяхме да си вземем печат, но си обещахме, че ще дойдем отново).

Стария град, Пловдив

Доста се лутахме докато намерим „Балабановата къща“, но понеже бяхме притиснати от времето, решихме и нея да си оставим за следващия път, а сега да побързахме да се качим на едно от 5 – те тепета, а именно „Сахат тепе“. В миналото тепетата са били 7, но днес са останали само 5 от тях.

Ради ни каза, че в Пловдив има традиция: когато се качиш на което и да е от тепета, трябва да си носиш едно шише бира и царевичен снакс „Кроки“. Затова и ние като туристи я спазихме. И тук не бяхме сами, благодарение на което помолихме двама братя да ни направят обща снимка и да запаметим и този момент.

Сахат тепе, Пловдив
Сахат тепе, Пловдив

Ограничени от времето, се отправихме към цветния „арт“ квартал на Пловдив – „Капана“. За съжаление слънцето вече започваше да залязва и не успяхме да седнем на нито едно от символичните кафенета там, затова само си направихме по няколко снимки на изрисуваните сгради. А за следващия път ми обещаха да седнем на кафето, вдъхновено от сериала “Friends”- “Central Perk”.

Цветният „арт“ квартал на Пловдив

Тръгнахме си от Пловдив с обещанието, че скоро отново ще се върнем, за да посетим останалите му забележителности, за които (може би нарочно) не ни остана време. Но едно е сигурно – Пловдив е любов, която постепенно се намества в сърцето ти, изпълва цялото ти тяло и ти дава крила.

Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *